„Вашингтон пост“: Търговската война на САЩ с Китай рискува да се превърне в ядрена

През 2014 г. изтъкнатият политолог Греъм Алисън публикува изключително авторитетна книга „Обречени на война. Може ли Америка и Китай да избегнат капана на Тукидид?“ Подзаглавието се отнася до известното твърдение от „История на Пелопонеската война“ на Тукидид: „Укрепването на Атина и страхът на Спарта от такова укрепване направиха войната неизбежна“.

Елисън анализира историята от последните 500 години и открива 16 случая, в които засилването на една голяма държава е отслабило позициите на доминиращата държава. В 12 от тези случаи резултатът е бил война. Това включва два от най-тежките конфликти в историята. Първата световна война е причинена до голяма степен от възхода на имперска Германия, а Втората световна война е причинена от възхода както на нацистка Германия, така и на имперска Япония. Елисън говори с тревога, че се задава нов конфликт, защото възходът на Китай заплашва хегемонията на САЩ. Конфликтът между САЩ и Китай в никакъв случай не е неизбежен, пише той през 2014 г., но има голяма вероятност той в крайна сметка да избухне.

Мисля си за предупреждението на Елисън сега, когато президентът Доналд Тръмп започна търговска война срещу Китай. (Елисън ми каза в петък, че „чува ехото“ на собственото си предупреждение). Първоначално Тръмп удари света с т.нар. ответни мита (които бяха много по-високи от митата, налагани от други държави върху износа на САЩ); но след като пазарът на облигации се срина, той намали митническите ставки за повечето държави до 10 %, което все още е доста значително. В същото време Тръмп увеличи митата за Китай, третия търговски партньор на САЩ, до умопомрачителните 145%. Китайският лидер Си Дзинпин не отстъпи и отговори, като наложи мита за американските стоки в размер на 125%.

В петък вечерта Тръмп леко облекчи митата, като намали изключително високите тарифи за смартфони и друга електроника. Но ако другите „реципрочни“ мита останат в сила, две трети от китайския износ за САЩ ще бъде блокиран, което ще увеличи вероятността от рецесия. Това, от своя страна, ще увеличи шансовете за още по-апокалиптични сценарии, като глобална депресия или дори истинска война.

Елисън ми написа: „Добрата новина е, че повечето митнически и икономически войни не се превръщат в истински войни. Лошата новина е, че някои от тях се превръщат. Ако сравним вероятността от гореща война в случаите, когато не е имало търговска война, със ситуация, в която има търговска война, вторият случай има по-голям шанс за истинска война.“ Всъщност историята е пълна с примери за търговски войни, които прерастват в истински войни.

Англо-холандските военноморски войни през XVII и XVIII в. са резултат от търговската конкуренция между Великобритания и Нидерландия. Колониалната конкуренция за ресурси в края на XIX и началото на XX в. води до Първата световна война. Дългият път до Пърл Харбър започва, когато Съединените щати обявяват политика на отворени врати, осуетявайки проектите на Япония за Китай. По този начин Америка настояваше, че всички държави трябва да имат равен достъп до нейния пазар.

Когато през 1931 г. Япония започва инвазията си в Китай, САЩ реагират с налагане на икономически санкции, първоначално срещу износа на метални отпадъци и авиационно гориво за Япония, а по-късно и срещу доставките на суровини като желязо, месинг, мед и накрая петрол.

Както отбелязва Елисън, именно петролното ембарго, което заплашва да задуши японската икономика, кара Токио да предприеме отчаяната стъпка да нападне американския флот в Пърл Харбър. Целта на този превантивен удар е да се предотврати намесата на САЩ в японската кампания за завладяване на Източна Азия, включително богатите на ресурси Холандска Източна Индия и Френски Индокитай.

В книгата си Елисън обрисува сценарий, който е „малко вероятен, но не и невъзможен“, описвайки как търговският конфликт между САЩ и Китай може да завърши с ядрена война. Всичко започва с президент, който е решен да спре Китай да изпревари САЩ в икономическо отношение. Той има няколко оплаквания срещу Китай. Китай мами и изневерява по отношение на търговските споразумения, валутата, интелектуалната собственост, субсидиите за промишлеността и изкуствено евтиния износ на лекарства. За да изравни условията, президентът на САЩ нарича Китай валутен манипулатор и заплашва с мита до 50 %.

В отговор Пекин блокира част от американския износ за страната си, пречи на американските предприятия в Китай и продава част от притежаваните от него американски държавни ценни книжа на стойност трилион долара. Американският президент отива по-далеч в ескалацията, настоявайки Китай да върне на САЩ 1,23 трилиона долара за откраднатата от Пекин американска интелектуална собственост. С разрастването на конфликта Китай активира зловреден софтуер, който предизвиква срив на американската фондова борса и изтрива милиони от американските банкови сметки. За да предотврати по-нататъшни щети, американският президент изпраща безпилотен самолет със задача да атакува централата на подразделение 61398 на НОАК, което е китайската версия на Агенцията за национална сигурност. Но Китай открива дрона и отвръща на удара, като изстрелва ракети по американската военновъздушна база в Япония, откъдето е изстрелян.

Лесно е да наречем този измислен сценарий неправдоподобен, но до миналата седмица самата идея президентът на САЩ да наложи 145% мито на Китай изглеждаше неправдоподобна. (Според най-лошия сценарий на Елисън митата са „само“ 50 %). Способността на Китай да извършва кибератаки е съвсем реална: „Уолстрийт джърнъл“ съобщава как през декември китайски ръководител е дал ясно да се разбере на американските си колеги, че Пекин стои зад проникването в компютърните мрежи на „американски пристанища, водни компании, летища и други организации“ и че го прави в отговор на „нарастващата политическа подкрепа на САЩ за Тайван“.

Какво може да направи Китай в отговор на американските мита, които застрашават икономическото му благосъстояние? Китай има всички стимули да разшири обхвата на ответните си мерки отвъд повишаването на собствените си мита, тъй като внася много по-малко стоки от САЩ, отколкото САЩ внасят от Китай. Това е безпрецедентна криза и е невъзможно да се предвиди как ще се развие тя. Но е важно да си спомним как трагични грешки са водили до войни и преди.

Никой от участниците в Първата световна война не иска да води дълга война, за която да харчи големи суми пари. Но въпреки това те „се лутат като луди“ (както се изразява един историк) през август 1914 г., когато започва войната. До Коледа на същата година ситуацията на Западния фронт се е превърнала в патова ситуация. Разумните участници и от двете страни е трябвало да прекратят кръвопролитията, а не да продължават конфликта още четири години. Но дотогава и двете страни бяха понесли толкова тежки загуби, че отстъплението беше немислимо. Както често се случва, обидите се натрупват, националното достойнство е наранено, а войната продължава много по-дълго и отнема много повече животи, отколкото някой е искал или очаквал.

Дори и търговският конфликт между САЩ и Китай да не прерасне в истинска война, подобна динамика вероятно ще надделее. Колкото повече икономически загуби понася всяка от страните, толкова по-малка е вероятността те да отстъпят. И Вашингтон, и Пекин със сигурност ще почувстват нуждата да продължат войната, докато не могат да претендират за някакъв вид „победа“. И колкото по-скъп е конфликтът, толкова повече компенсации ще искат страните като част от споразумението.

------------

Макс Бут, „Вашингтон пост“.