Сърбия четири месеца се тресе от студентски блокади и протести. В карнавална еуфория десетки хиляди студенти пеша, на велосипеди, с таксита и коли изминават стотици километри от град до град в стремежа си да окуражават населението и да го мобилизират да подкрепи техните искания: 

1. Публикуване на засекретената документация за реконструкция на козирката на железопътната гара в Нови Сад, която на 1 ноември миналата година се срина и уби 15 души; 

2. Отхвърляне на обвиненията срещу арестуваните студенти; 

3. Подвеждане под отговорност на лицата, които физически нападаха студентите и професорите; 

4. Увеличаване на средствата за държавните университети с 20%.

Стотици хиляди младежи заливат площадите на големите сръбски градове, отдават почит на загиналите и удрят режима в най-слабото му място - корупцията. Във всяка нормална държава техните легитимни искания щяха да бъдат изпълнени в срок от веднага. Само че в случая те разобличават корупционните схеми, уличават в престъпления високопоставени лица, които се смятат за недосегаеми от закона и разрушават прогнилата система. 

Отказът на режима да изпълни исканията на студентите, доведе до блокади на университети, стачки на училища, на адвокати, на земеделци и масови студентски протести каквито не е имало в новата история на Сърбия. В някои градове гражданите нахлуха в общините и нападнаха местните кметове. И въпреки това Вучич неведнъж се закани, че „докато е жив“ няма да допусне властта да падне под натиска на протестиращите и обвини студентите, че с външна подкрепа провеждат „цветна революция“ и застрашават националните интереси на Сърбия.

Самият той започна да провежда контра-протести, използвайки партийните структури на неговата Сръбска прогресивна партия и извозвайки с автобуси хора, които за надница и сандвич трябваше да протестират срещу собствените си деца и да ръкопляскат на патриотарските тиради, които денонощно повтаря по площадите и по медиите. В един момент Вучич подхвърли и козът за сепаратизма на Войводина, опитвайки се по този начин да компрометира студентските протести и да пренасочи гнева на обществото от себе си, срещу тях. Това чудовищно разделение доведе до остра политическа криза, за която никой не се наема да прогнозира как ще приключи. 

Едно обаче е сигурно, паниката на Вучич си личи и то не само от лицето му. Най-напред започна да жертва пешките  – бяха арестувани десетки лица под съмнения за корупция и кражби. Впечатлението е, че по този начин се опитва да отклони вниманието на обществото от приближените до него олигарси и престъпници.

Държавната Радио-телевизия на Сърбия, в един момент започна малко по-професионално да отразява студентските протести и Вучич публично обиди кореспондентката Лидия Георгийева от Ниш като я нарече „имбецил“. Този път ръководството остро реагира и поиска извинение от Вучич. Той се извини, но във втората част отново упрекна държавната телевизия в „непрофесионализъм“ и ръководството се закани, че ще престане да отразява всички събития, в които Вучич участва. 

Малко след това започна пролетното заседание на Скупщината на Сърбия все едно нищо не се е случило. А на дневен ред беше не каквото и да е, а оставката на правителството. Скоро след това в пленарната зала се стигна до безредици и физически сблъсъци между опозиционните и управляващите депутати, докато отвън се трупаха протестиращи студенти и граждани.

Напрежението нараства. Студентските протести засега все още са автентични и умело направлявани от удивителната младежка енергия и решителност да рестартират „фабричните настройки“ на държавата. Цената, която плащат никак не е малка – те рискуват собствената си лична и сигурността на семействата си, обявявайки се срещу един авторитарен режим, но рискуват и здравето си, изминавайки пеша стотици километър. Рискуват и по една загубена година на университетите. И въпреки това, те досега успешно се съпротивляват на управляващите, специалните служби и опозицията, които през странични канали се опитват да се вмъкнат в студентското движение, да го разбият или да го използват за собствени цели. 

Провокаторите си личат – от време на време в студентските шествия се промъкват шайкачи, четнически калимявки с кокарди, свещеници с кандилници и тамян и дори знамена на Донбас!? Младите, както и не малка част от опозицията също не са застраховани от влиянието на официалните мейнстрим медии.

След четири месеца Сърбия вече не е същата. Студентските протести обиколиха почти всички сръбски градове и пробиха страховата бариера. Сигналите, които идват от Европейския парламент са окуражаващи за студентите. Но има и окуражаващи сигнали за Вучич от все по-изострената международна обстановка, в която като че ли световните сили преразпределят влиянието си. 

След като обиколиха почти всички сръбски градове, студентските протести и придружаващите ги граждани стягат обръча около Белград. Какъв е окончателният план засега още не се знае, но с оглед на това, че Вучич не иска да изпълни исканията на студентите, а студентите не искат да отстъпят, опасността от радикализация на протестите става все по-голяма. Нито  Вучич, нито студентите нямат ход назад. Едната страна трябва да отстъпи, независимо от цената.

Напрежението сред населението, опозицията и вътре в Скупщината на Сърбия показва, че развръзката наближава. Това се чувства и от видимата паника сред ония, които години наред добре си поживяха за сметка на изборните манипулации недосегаеми за правосъдието. І БГНЕС

Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Анализът на Иван Николов е написан специално за Агенция БГНЕС.