Екип от български палеонтолози е направил забележително откритие в района на Стара планина - добре запазени останки от мозазавър - гигантско водно влечуго, което е властвало в праисторическите водни басейни. 

Вкаменелостта, чиято възраст се оценява на около 70 милиона години, е най-добре запазеният мозазавър, откриван някога в България, обясни доц. д-р Дочо Дочев в интервю за БГНЕС.

Доц. Дочев от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, заедно с доц. д-р Любомир Методиев и д-р Георги Грънчовски от Геологическия институт на БАН, правят откритието, докато изучават къснокредни скални образувания. 

Първоначално изследванията им са насочени към анализ на седиментни отложения, но точно когато се готвят да си тръгнат, последната спирка на едно разкритие разкрива нещо неочаквано. 

Д-р Методиев забелязал необичайна следа върху една скала - вкаменен зъб. По-нататъшното изследване открива допълнителни зъби и части от череп, което потвърждава наличието на мозазавър, погребан в слоевете скали.

Мозазаврите са водни влечуги, които са се появили преди около 95 млн. години. Първоначално те са били с малки размери до към един метър дължина, имали са змиевидни тела с дълъг издължен череп. 

Със стечението на време обаче мозазаврите започнали да еволюират, като се появяват нови семейства, нови родове и видове, и заемат различни еколожки ниши във водните басейни. 

Наред с еволюционното им развитие започва да се уголемява и тяхното тяло. Точно преди да изчезнат напълно в края на късната креда, те са достигали колосални размери до към 14-17 метра. 

С издължени черепи, четири плавници и мощни опашки те са били доминиращи ловци, ловуващи риби, амонити и дори други морски влечуги. 

Местоположението на находката в седиментни скални образувания потвърждава, че този район на България някога е бил покрит от огромен праисторически воден басейн. Според доц. Дочев седиментните скали почти винаги показват наличието на древни водни басейни, което подсилва идеята.

Макар че фосили на мозазаври са откривани по целия свят, тази находка е от особено значение за България. 

Предишни поколения български палеонтолози са откривали останки от мозазаври, но нито един от тях не е бил толкова добре запазен, колкото този екземпляр. 

В страната също се наблюдава ръст на откритията на динозаври, особено в района на Трън, където палеонтолозите са открили вкаменелости на динозаври, крокодилски влечуги, костенурки и жаби. 

Един от студентите на Дочев, Владо Николов, ръководи нови експедиции, откривайки още доказателства за праисторически живот по българските земи.

Въпреки че мозазаврите са изчезнали в края на кредата, за техни най-близки съвременни роднини се смятат вараните.

Макар че тези сухоземни влечуги се различават значително от праисторическите си събратя, приликите в структурата на скелета предполагат еволюционна връзка. 

Въпреки това мозазаврите са били уникално приспособени за живот във водата, като са използвали масивните си опашки и мощните си челюсти, пълни с остри като бръснач зъби, за да доминират в средата си. | БГНЕС