Франция не сгреши, просто подрани

През 1956 г., когато президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер драматично принуждава Великобритания и Франция да се откажат от военна интервенция, за да си върнат контрола над Суецкия канал от Египет, френското недоверие към Америка започва да отслабва. 

Въпреки че Айзенхауер е помогнал за освобождаването на Франция от нацистка Германия през 1944 г., по време на Суецката криза той работи с ООН зад гърба на европейските държави, за да наложи прекратяване на огъня, оставяйки Париж унизен и предаден.

Почти 70 години по-късно маневрите на Айзенхауер в Суец са неразривно свързани с дългогодишния и засега неуспешен стремеж на настоящия френски президент Еманюел Макрон да откъсне Европа от влиянието на американската отбранителна система, която е в основата на сигурността на континента от края на Втората световна война насам.

„Лидерите на Четвъртата република стигнаха до извода, че не може да се разчита на американците, и решиха да започнат да разработват собствена ядрена възпираща сила на Франция“, каза Яник Пинсе, историк от Интердисциплинарния център по стратегически въпроси към Ecole Normale Supérieure в Париж. 

„За френския елит беше травмиращо усещането, че съюзниците ни могат да ни изоставят“, добави Пинсе.

Крайъгълният камък на концепцията на Макрон за „стратегическа автономия“ - инвестиция в надеждна, самодостатъчна европейска отбрана, така че континентът да може да се грижи за себе си във военно отношение без Америка - сега е поставен под микроскоп. Деструктивният президент на САЩ Доналд Тръмп сериозно подкопава трансатлантическите отношения и военния съюз НАТО, като същевременно се съюзява с войнствената Русия.

Въпреки че повечето европейски съюзници на Франция разчитат на всемогъщия военен и ядрен чадър на Америка, заплашителният призрак на Владимир Путин на границата на ЕС и топлото отношение на Тръмп към руския диктатор предизвикват въпроси за надеждността на САЩ - и пораждат нови отговори.

Нова ера

Настояването на Макрон Европа да се научи да отстоява себе си невинаги беше, меко казано, добре прието.

Не бяха приветствани и предупрежденията на французите, че един ден Америка може да се отвърне от Европа. „Никой не харесва човекът, който казва“, посочи френски държавен служител, на когото бе предоставена анонимност, за да говори откровено.

Френският президент се бори да получи подкрепа за идеята си за независим европейски отбранителен механизъм, подкопаван от поредица неумели дипломатически ходове и от нереалистични според критиците предположения. Не е ясно дали френският ядрен възпиращ потенциал може да бъде използван за защита на цяла Европа.

Франция също така отдавна се сблъсква с обвинения в арогантност и ясно насърчаване на собствените си индустриални интереси под прикритието на грижа за европейската отбрана. Това се промени с главозамайваща бързина, когато Тръмп се завърна в Белия дом през януари и незабавно започна да преговаря директно с Русия за прекратяване на войната ѝ в Украйна, като същевременно изключи Европа и Киев от преговорите и предизвика опасения, че САЩ са готови за зашеметяващо дипломатическо преориентиране с Москва. 

Само няколко минути след като спечели жизненоважните предсрочни избори в Германия през миналия уикенд, бъдещият канцлер на страната Фридрих Мерц обеща „независимост “ от Америка на Тръмп и предупреди, че НАТО скоро може да бъде мъртва. Два дни преди това той предложи да се проучи възможността за ядрено сътрудничество с Франция и Обединеното кралство, за да се замени американският ядрен чадър - изненадваща промяна в сравнение с историческата проамериканска позиция на страната му. 

Мерц отиде до Париж, за да разговаря с Макрон - в момент, когато най-могъщите фигури в най-влиятелните държави от ЕС се опитват да се разберат за това как най-добре да се борят с потенциалната руска заплаха и как да се справят с Тръмп.

Историческият обрат в Берлин веднага беше отбелязан в Париж.

“Сменяме епохата, това е много ясно. Чудим се дали Съединените щати все още са съюзници или противници. С Мерц ние се приближаваме с една крачка напред към общоевропейската отбрана“, каза Валери Хайер, един от главните лейтенанти на Макрон в Брюксел и председател на групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент.

Месиански комплекс

Бомбастичното завръщане на Тръмп вероятно оправда дългогодишните предупреждения на французите - още от времето на легендарния генерал Шарл дьо Гол - за рисковете и обвързаностите, свързани с американската доминация.

Дьо Гол, най-почитаният политик във Франция, ръководи френската съпротива срещу нацистите през Втората световна война, а след идването си на власт в края на 50-те години на миналия век става баща на Петата френска република. 

Отношенията на Дьо Гол със САЩ са сложни и се характеризират с лоялност в ключови моменти, но и с липса на доверие, което датира от Втората световна война, когато съюзниците се опитват да постигнат съгласие по архитектурата на освобождението на Франция и дори обсъждат окупация.

Според историка Пинсе Суецкият казус е „основен фактор в мисленето на Дьо Гол“ за САЩ.

На 26 юли 1956 г. президентът на Египет Гамал Абдел Насър национализира Суецкия канал, който преди това е бил под френски и британски контрол и е ключов за търговските, колониалните и политическите интереси на двете европейски сили. Това предизвиква съвместна военна интервенция на френски, британски и израелски сили, за да си върнат стратегическия морси път. 

Но тъй като САЩ са съсредоточени върху съперничеството си със Съветския съюз по време на Студената война, Вашингтон оказва натиск върху Лондон и Париж за категорично нежелано прекратяване на огъня, тъй като Москва заплашва да подкрепи Египет и да ескалира заплахата от катастрофална ядрена конфронтация.

Десетилетие по-късно, в един от най-драматичните сблъсъци на Париж с Вашингтон, Дьо Гол оттегля Франция от Обединеното командване на НАТО, което води до извеждане на американските военни бази и войски от френска територия. Париж продължава да развива атомната си програма, като се сдобива със собствени ядрени оръжия и развива мощна отбранителна индустрия, която е слабо свързана със САЩ.

Недоверието на високо равнище обаче никога не е било само еднопосочно.

„Дьо Гол може да е честен човек, но има месиански комплекс“, пише тогавашният президент на САЩ Франклин Рузвелт в бележка от 1943 г. до министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил, докато обсъжда плановете за освобождението на Франция.

Раздразнението на Рузвелт и Чърчил от Дьо Гол преди 80 години наподобява донякъде недоволството към Макрон през последните години, тъй като той неведнъж е настоявал Европа да стане по-независима от Вашингтон - включително по отношение на въоръжението.

Признавайки скептицизма към Франция в миналото, дясната ръка на Макрон в Брюксел Хайер заяви, че е уверена, че европейските лидери ще загърбят различията от миналото.

"Имаше форма на недоверие, вярно е, като всички смятаха, че Франция бута своите пешки. Ние споделяме различия в мненията и сме чувствителни, защото имаме различна история, различни отношения със Съединените щати“, каза европепутатът.

„Но сега всички ще продължим напред, като теглим заедно в една и съща посока, защото, честно казано, Тръмп не ни оставя друг избор“, добави тя.

Самоизпълняващо се пророчество

Париж обаче трябва да се замисли, преди да се възгордее твърде, тъй като по-голямата част от Европа има основателни причини да се опасява да последва примера на Франция, каза Бенджамин Талис, директор в базирания в Берлин мозъчен тръст „Инициатива за демократична стратегия“.

При цялата им грандиозна реторика през 60-те години на миналия век „французите никога не са били надеждна алтернатива“ на американците, заяви той. „Европейците от елитите, вземащи решения, разбираха, че ще бъдат по-сигурни, по-подсигурени от силата, която САЩ можеха да предоставят.“

Напоследък, при Макрон, не е имало „трайни усилия от страна на Франция да вложи парите си там, където е насочена реториката, да харчи за военни способности и оборудване и да положи дипломатически усилия, за да убеди другите“. Франция достигна целта на НАТО да изразходва 2% от БВП за отбрана едва през миналата година; цел, която се очаква да нарасне през това лято. 

Една от ключовите причини за липсата на ентусиазъм за стремежа на Франция към стратегическа автономия е самият размер на американската военна мощ - включително ядрените ѝ оръжия - и почти трилионният бюджет за отбрана.

Според проучване на Defense News, на европейците ще им трябват пет години, за да изградят някои от т.нар. критични помощни средства, които САЩ предоставят в момента, като например командване и управление на бойното поле (C2), военни сателити за събиране на разузнавателна информация и възможности за нанасяне на удари в дълбочина.

Държави като Германия и Полша - основни купувачи на американски оръжия - са изградили цялата си външна и отбранителна политика върху силни трансатлантически връзки, коментира Гезине Вебер, базирана в Париж сътрудничка на трансатлантическия мозъчен тръст German Marshall Fund. Те се опасяват, че ако вместо това се обърнат към Париж след евентуално изтегляне на САЩ от Европа, това може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество.

Но въпреки че подходът на Франция да прокарва темата за европейската отбрана често не помага - а страни като Полша все още не са готови да се откажат от Вашингтон - времето за любезности вече окончателно приключи. 

Както казва Вебер: "Европейците трябва да преодолеят интелектуалното табу да мислят за сигурността без САЩ.

„Това е моментът на „казах ли ви?“ за Франция, всички в Париж го знаят и всички в Елисейския дворец го знаят“, допълни тя. | БГНЕС

----

Лаура Каяли и Марион Солети, анализ за "Политико"