Антони Райжеков – политика, изкуство и звук в консервни кутии

Звуковата инсталация "Премълчители", която се открива в петък, събира интервюта на 30 знакови лица в периода от 1990-1991 г. до 2021 г. Тя е дело на Антони Райжеков, един от малкото автори във визуалните изкуства в България, който се фокусира върху работа със звук.

Пред БГНЕС той обясни, че излизащият звук от консервните кутии е взет от реални интервюта, от които е взел онези моменти, в които събеседниците са си служили с възклицания, въздишки, нечленоразделни звуци в търсене на подходящата дума, която да изрекат.

"На политици – действащи и недействащи, са отнети думите и са оставени само тези малки звуци, когато се опитваме да намерим думите или мислим. Тези звуци биват разтеглени във времето и така образуват един вокален хор", обясни той.

По думите му изложбата се опитва да провокира дискусия сред обществото за премълчаното от политици, сред които са Тодор Живков, Жан Виденов, Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган, Цецка Цачева, Георги Пирински, Филип Димитров, Бриго Аспарухов, Томислав Дончев, Иван Гешев, Валери Симеонов, Христо Иванов, Делян Пеевски и др.

"Тя по-скоро се опитва да ни предизвика да помислим какво е премълчано, какво все още е недоизказано за тези 30 години", каза още авторът.

Попитан защо е избрал говорителят да бъде поставен в различна по големина консервна кутия – от грах, царевица, боб, артистът заяви, че тя е символът на онова, което стои в долапа и в нея е миналото, което още не е изчистено от нас.

"Става дума за консервирането на миналото по някакъв начин. Но мисля да оставя тези неща да бъдат декодирани както и разпространението на самите консервени кутии на публиката. Те не са сложени случайно. Опитал съм се да картографирам този период по някакъв звуков начин", заяви още Райжеков, който от 11 години не живее в България, преподава в университета за приложни науки в Австрия, а също така преподава в Националната художествена академия у нас.

Красимир Терзиев от Института за съвременно изкуство, който е куратор на изложбата "Премълчители", обясни, че тя свързва полето на визуалните изкуства с нещо доста невизуално – звука, което е доста нетипично за българските форми на визуалното изкуство.

"В случая виждаме пластическите качества на звука – как той е в състояние да изгради цели образни пейзажи", коментира Терзиев.

Според него в това поле на публичното говорене на повърхността, има едни неща, които се казват, но под повърхността, има други процеси, които вървят и ни се спестяват. Най-важното по думите му обаче е , че звуковата инсталация дава възможността на посетителите сами да правят заключения, базирайки се на житейския си опит.

Художникът Калин Сарапионов, който също е куратор на звуковата изложба на Райжеков, каза в отговор на наш въпрос, че няма нужда към звуците да се добави и картина.

„Ако имаше образ, нямаше да има такъв ефект. В момента авторът е успял така да сглоби нещата, че едновременно да обедини всички отделни елементи като оставя възможност на зрителя да се фокусира и към конкретния персонаж, като част от общото. Звукът е много интересна медия, която въздейства по начин, в който потапя тялото и мисълта в звуковото пространство. Тя не е толкова директна като друг вид визуален образ, чиято цел е директно да ти въздейства. Тук те кара да навлезеш и в дълбочината да започнеш да откриваш смисъла в тези неща и отделните детайли“, анализира художникът.

Той поясни, че експозицията на Антони Райжеков е част от едногодишната програма на Института за съвременно изкуство, озаглавена „Суперпозиция“, която включва серия от изложби, започнали от декември 2020 г. /БГНЕС