Инженерингът при училищата трябва да се отмени, необходимо е проектиране, отговарящо на новите условия. Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на Съюза на архитектите в България арх. Петър Диков.
Според него училищата вече не могат да са такива, каквито ги познаваме повече от 120-130 години.
Специално за училищните сгради според Диков трябва да се създаде съвет, който да включва учители, архитекти, социолози и всички заедно да разглеждат заданията за изграждане на нови и за реконструкция на съществуващи учебни сгради. Така ще може да се гарантира, че самото задание за проектиране отговаря вече на новите условия, които трябва да имат сградите.
Изменянето на училищата като пространство за знания и умения по света върви от поне 20 години насам. В България нещата са замръзнали от миналия век, а училищата са близо до казармения тип – един коридор и наредени стаи.
„Новите технологии, новите методи на предаване на знания изискват съвсем различни пространства“, заяви още председателят на Съюза на архитектите в България.
Той даде за пример финландския модел.
„Финландското образование е водещо в света от много години като резултати. Със сигурност не е важна само сградата и пространството, но със сигурност оказва влияние върху качеството на образованието“, допълни Диков.
Той припомни, че през декември Съюзът на архитектите подготви конференция, на която да се обменят с компетентните министерства по темата.
„За съжаление и в образованието, и при изграждането и реконструкцията на училищата, е модерно възлагането на инженеринг, а изграждането и реконструкцията, възложени на инженеринг, показват стандартната практика и получаваме сгради, които са на концепцията от преди 100 години“, смята арх. Петър Диков.
Конкретните предложения на Съюза на архитектите в България към ресорните министерства – на образованието, на регионалното развитие, засягащи сградите на образователните институции, според гилдията, която Диков представлява са:
Дадохме идеи за отменяне на инженеринга като начин на възлагане на реконструкция и проектиране на нови училища, предложихме специално за училищните сгради да се създаде съвет, който да включва учители, архитекти, социолози, които да разглеждат заданията за изграждане на нови и за реконструкция на съществуващи учебни сгради, за да може да се гарантира, че самото задание за проектиране отговаря вече на новите условия, които трябва да имат тези нови сгради. Предложихме и да се създаде специален публичен регистър с изоставените училища и държавата да подкрепя частни инвеститори, които биха проявили интерес да закупят такава сграда, още повече, ако тези инвеститори решат да възстановят образователните ѝ функции.
„Доста са предложенията, които се надявам, че поне някои от тях ще бъдат възприети. Ние няма да спрем да повтаряме, защото темата за образованието е важна за държавата и за нацията“, допълни арх. Петър Диков.
Диков обясни, че млади архитекти вече работят по сгради, които се изграждат по съвсем нов начин.
„Техният опит основно обаче е в малки общини. Оказва се, че малките общини са по-отворени към модерните решения в образованието, отколкото големи общини като София, Варна и Пловдив – някак в големите общини по-трудно се случват нещата“, сподели арх. Диков, след което даде за пример село Осоица, където 100-годишно училище е изоставено от 25-30 години, а днес и възродено.
„То е купено от частен инвеститор, възстановено е и е направено пак училище и то от висока категория. Според директорката на училището дори започва да се възстановява населението на селото. Тя казва, че има хора, които заради чистия въздух, заради начина на образование, родители са се заселили в селото, за да може децата им да учат там“, разказа арх. Диков. /БГНЕС
