Берлински процес в Тирана: Влизане в ЕС „по заслуги“, но без твърда дата

На 28 август председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че Европейският съюз и Западните Балкани трябва да бъдат напълно подготвени за разширяване до 2030 г.

Днес от Тирана, където се проведе срещата на върха на Берлинския процес, среща, белязана от войната между Израел и Хамас, отново беше поставен акцент върху евентуалното разширяване на съюза в недалечно бъдеще.

Но този път нямаше дата.

Европейските лидери призоваха за диалог между Косово и Сърбия след неотдавнашния скок на напрежението. Това се случи на регионална балканска среща на върха днес в албанската столица Тирана.

„Без твърда дата“

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се изказа ясно и чисто.

"Определянето на дата никога няма да бъде приемливо за страните-членки".

За Фон дер Лайен общата методология, която беше приета и от Европейския съвет, е заслужен процес.

Дори германският канцлер Олаф Шолц изрази убеждението си, че всичко се основава на заслуги, но за разлика от Фон дер Лайен призна, че "е грешка, че Западните Балкани не са се присъединили".

"Убеден съм, че е грешка, че след като се срещнахме в Солун преди 20 години, Западните Балкани не се присъединиха към Европейския съюз".

За Шолц интеграцията трябва да настъпи възможно най-скоро - за да не угасне европейската мечта в региона.

Фон дер Лайен представи на масата новия план за Западните Балкани, който има четири стълба и изисква реформи от страните в региона. Тя направи и паралел между Тирана и Варшава преди интеграцията на последната.

"Европейският колеж беше открит преди Полша да стане страна-членка на съюза, убедена съм, че това ще се случи и с Албания".

От друга страна, с позитивен дух премиерът на Албания Еди Рама, като домакин на срещата на върха, която се провежда за първи път извън съюза, заяви, че нещо фундаментално се е променило.

"Срещата на върха донесе изключителни резултати. Дори тази конференция и това, което се казва днес, е ново и положително. ЕС се отваря още повече към държавите - членки на ЕС, като се съгласи да предприеме допълнителни стъпки".

Според Рама ЕС е готов да предприеме стъпки към членството на страните от Западните Балкани.

"Сега всичко е много различно. Аз съм много оптимистично настроен по отношение на този подход. Тази Комисия променя неща, които бяха немислими за нас преди 2 години".

След убийството на косовски полицай и трима сръбски въоръжени лица при сблъсъци в размирния север на Косово, тлеещите търкания ескалираха до най-високото си ниво от години.

"Време е да преодолеем конфликтите, които продължават вече твърде дълго", заяви германският канцлер Олаф Шолц на срещата на върха. "Неотдавнашното изостряне на ситуацията в Северно Косово доказа колко важно е това".

Брюксел категорично осъжда "ужасното нападение", което се случи на 24 септември, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на съвместна пресконференция след срещата.

"Намираме се в процес, в който трябва да се установят фактите за нападението, така че изчакваме резултата от разследването и въз основа на него ще вземем решение за следващите стъпки."

В навечерието на събитието тя призова Белград и Прищина да се върнат към спонсорирания от Брюксел диалог за нормализиране на отношенията.

"Това е пътят към бъдеще, в което Косово и Сърбия ще бъдат част от Европейския съюз", заяви тя в Тирана.

Сръбският президент Александър Вучич обаче не присъства на тазгодишното издание на годишната среща на върха. Вместо това той замина за Пекин за форума "Един пояс, един път", където трябва да подпише споразумение за свободна търговия с Китай.

Министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич обаче присъства на срещата на върха в Тирана.

На еднодневната среща бяха обсъдени по-голямо сближаване с Европейския съюз и "подкрепа за екологичния и цифровия преход".

Лидерите също така ратифицираха споразумение за взаимно признаване на професионалните квалификации и обявиха откриването на кампус на Колежа на Европа в Тирана.

Срещата днес беше деветата среща на върха в рамките на Берлинския процес, стартиран през 2014 г. от тогавашния германски канцлер Ангела Меркел.

Берлинският процес има за цел да насърчи политическия диалог, сътрудничеството и помирението между шестте страни от Западните Балкани - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Черна гора и Сърбия. Той е и място за насърчаване на по-тесни връзки с ЕС - в годишната среща на върха участват девет държави-членки, включително Франция и Германия.

Шестте страни от Западните Балкани са на различни етапи по пътя си към ЕС.

"Не може да има твърда дата за присъединяване, независимо от това как сте се реформирали или не", заяви Фон дер Лайен, чиито служители отговарят за оценката на напредъка на тези държави-кандидатки в изпълнението на критериите за членство.

Тя подчерта, че членството в ЕС е "процес, основан на заслуги".

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предизвика вълнение, когато Брюксел се върна на работа след лятната ваканция, като призова ЕС да бъде готов да се разшири до 2030 г.

Унгария, Нидерландия, Румъния и Испания също се присъединиха към срещата на върха тази година по покана на албанския министър-председател Еди Рама.

Мишел и крайният срок 2030 г.

Председателят на Съвета на Европа Шарл Мишел не само че не се отказа от изявленията си относно крайния срок за разширяването на Европейския съюз, който е 2030 г., но и го затвърди по време на срещата на върха на Берлинския процес, като подчерта, че и двете страни трябва да са готови.

Той даде да се разбере, че разбира защо има скептицизъм по отношение на процеса, предвид дългото чакане. Той дори шеговито напомни за сравнението, което албанският министър-председател Еди Рама направи с Балканите, отразени като "булка, която чака младоженеца на сватбата, а той никога не идва".

Но според Мишел сватбата вече се подготвя от ЕС и в рамките на това десетилетие страните трябва да са готови за разширяването на съюза. При това, без да се забравя, че членството трябва да се извършва по заслуги.

"Трябва да се започне и сериозен дебат за бъдещето на ЕС и в Гранада всъщност беше постигнато съгласие, че трябва да се подготвим за следващото разширяване", уточни той. Като накрая добави, че вече са показани ясните цели на региона за членство.

Но това, което трябва да се покаже, е фактът, че Балканите са готови да оставят конфликтите зад гърба си и да започнат да работят за сътрудничество помежду си, като по този начин се подготвят за влизане в Европейския съюз.

След това той не подмина и конфликта в северната част на Косово, където призова за намаляване на диалога и за дългосрочно решение на проблема.

Планът на фон дер Лайен за ЕС

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на речта си в началото на срещата на върха на Берлинския процес, която се провежда в Тирана, подчерта, че "планът на ЕС за растеж на Западните Балкани има за цел да насърчи регионалния растеж и сближаването между нас".

"Той има потенциала да удвои размера на икономиките на Западните Балкани през следващото десетилетие. Положихме здрави основи с икономически инвестиции. Резултатите са видими. Икономиките на ЗБ са 35% от средните за ЕС. Трябва да разгърнем потенциала на Западните Балкани. Всеки път, когато сме имали разширяване, страните са имали икономически растеж, но и самият ЕС също се е разширявал. Това са принципите на плана за растеж", каза тя.

Председателят изтъкна, че страните трябва да завършат изграждането на своя регионален пазар.

"Условието е страните от Западните Балкани да предложат условия на своите съседи, за да продължат напред. Това е стимул за отваряне на вратите в икономически план. Само като работим заедно, можем да направим така, че ЗБ да влязат в сърцето на ЕС. Посланието е, че това са коментари за вземане на решения, не позволявайте на възможностите да се изплъзнат", допълни Фон дер Лайен.

Наред с други неща Урсула фон дер Лайен подчерта, че срещата на върха се провежда за първи път в региона.

"С пълни думи е обяснено, че сме свидетели на ужасна война, която Русия започна срещу Украйна. Станахме свидетели и на ужасна терористична атака от страна на Хамас, която погреба повече от 1400 жени мъже деца бебета, само защото са евреи. Живеем на горяща планета, предизвикани от изкуствения интелект, имаме нужда от най-добри приятели. Нека работим за това вие да станете част от ЕС, който е показал, че е възможно да се постигне траен мир", заяви тя.

В неделя следобед председателят фон дер Лайен се срещна с президента на Албания Байрам Бегай и министър-председателя Еди Рама, където обсъдиха процеса на членство на Албания в ЕС.

Срещата е възможност да се обсъди с регионалните лидери новият План за растеж за Западните Балкани, който в момента се подготвя от Комисията и който има за цел да донесе някои от ползите от членството в ЕС на хората от Западните Балкани. Това става чрез интегриране в единния пазар, регионално икономическо сътрудничество и ускоряване на основните реформи и увеличаване на финансовата подкрепа.

Планът ще допълни подкрепата, която вече е предоставена в рамките на стартиралия през 2020 г. Икономически и инвестиционен план на ЕС в размер на 30 млрд. евро, който до момента е мобилизирал 16 млрд. евро инвестиции за ключови проекти. За Западните Балкани е планиран инвестиционен пакет на стойност 6 милиарда евро, който обаче ще бъде инвестиран само след извършване на реформите, необходими за присъединяване в ЕС, каза Фон дер Лайен. Спопред нея тези реформи ще доближат Западните Балкани до Европейския съюз, а регионът ще стане по-привлекателен за инвеститорите.

„Предложихме инвестиционен пакет на стойност 6 милиарда евро, който се състои от 2 милиарда евро грантове и 4 милиарда евро заеми. Парите обаче ще бъдат инвестирани едва след провеждането на реформите. Така че е условно. Работи перфектно в Европейския съюз и вярвам, че ще работи и на Западните Балкани“, каза Фон дер Лайен.

По време на срещата на върха лидерите от Западните Балкани ще обсъдят напредъка по регионалния общ пазар на Западните Балкани, включително изпълнението на споразуменията за регионална мобилност, подписани миналата година в Берлин. На срещата на върха ще бъде отчетено и неотдавнашното доброволно намаляване на таксите за роуминг между региона и ЕС, за което подкрепата на Комисията и на Съвета за регионално сътрудничество беше от съществено значение. Накрая партньорите от Западните Балкани ще приемат редица съвместни декларации относно сътрудничеството в области като климата и замърсяването, цифровия преход, улесняването на търговията и транспорта, амбицията за присъединяване към Единната зона за плащания в евро и намерението за създаване на монитор за сближаване.

Шолц се стреми да преодолее конфликтите

Канцлерът на Германия Олаф Шолц при откриването на срещата на върха на Берлинския процес в Тирана, която за първи път се провежда извън границите на Европейския съюз (ЕС), поиска от Косово и Сърбия да изпълнят постигнатите до момента споразумения в рамките на процеса на диалог за нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия под егидата на ЕС.

Докато говореше за темпото на разширяване на ЕС, той спомена за напрегнатото течение в отношенията между Косово и Сърбия, особено след терористичния акт на 24 септември в северната част на Косово.

"Дойде време да преодолеете конфликтите, които продължават от дълго време и всъщност ви задържат и задържат на място. Неотдавнашната ескалация в Северно Косово доказа колко важно е това. Трябва да завършим изпълнението на споразуменията, постигнати в рамките на диалога за нормализация с посредника на ЕС",каза той.

Мащабното изостряне на ситуацията в размирното Северно Косово оказа съществено влияние върху блокирането на напредъка на процеса на диалог, който държи западните дипломати заети през цялото това време, въпреки че ЕС очаква страните да се върнат на масата за преговори под грижите на европейските посредници в Брюксел.

А в албанската столица остава и премиерът на Косово Албин Курти, който се очаква да проведе двустранни срещи, включително среща с германския канцлер, на която се очаква да бъде разгледана настоящата ситуация в северната част на Косово и продължаването на диалога за нормализиране на отношенията след събитията.

Курти иска „санкции за Сърбия и сигурност за Косово“

След приключването на първия ден от срещата на върха на Берлинския процес в Тирана министър-председателят на Косово Албин Курти заяви пред репортери, че е поискал от всички държави да осъдят терористичното и криминално нападение в Сърбия, при което на 24 септември в Банье и Звечан беше убит полицейският сержант Африм Буняку.

"Нуждаем се от повече сигурност за Косово след непрекъснатите нападения. На 29 май нападнаха КФОР, десетки ранени войници, на 14 юни отвлякоха трима наши полицаи, а сега убиха един полицай. Важно е да няма четвърти епизод от тези престъпни уроци на Сърбия и да има санкции за Сърбия и сигурност за Косово", заяви Курти.

Той също така подчерта, че е поискал от министър-председателя на Сърбия Ана Бърнабич да подпише анекса към споразумението между Брюксел и Охрид, но според него тя не е проявила интерес.

"Имаме споразумение със Сърбия, което се основава на взаимното признаване, то трябва да се изпълнява. Имаме и анекс за изпълнение, поискахме да бъде подписан, но Сърбия отказа. Днес помолих сръбския министър-председател Ана Бърнабич да подпише този анекс. Казах им да подпишат основното споразумение и приложението за изпълнение, но те не проявиха интерес", подчерта Курти.

Ръководителят на правителството на Косово подчерта, че "Северът е земята на Косово" и че според него териториалната цялост е неприкосновена.

"Разговаряхме открито с всички и благодаря на всички за конструктивността", добави той.

Премиерът подчерта, че в момента президентът на Сърбия Александър Вучич е зает в Китай с посещението си там и със срещи с източните суперсили.

Макрон връчва престижно отличие

Френският президент Еманюел Макрон започна първото си официално посещение в Албания тази вечер, като връчи най-високото отличие на Република Франция на известния албански писател Исмаил Кадаре.

Вече за Франция - страната, която писателят толкова много обича, която толкова много го е вдъхновявала - Кадаре е "Велик офицер на Почетния легион".

Макрон подчерта, че Кадаре е допринесъл за голямото пробуждане на народите, които са вдигнали желязната завеса.

"Имаме много работа", заяви съветник на френския президент Еманюел Макрон, "със загриженост както за Сърбия и Косово, така и за Босна".

Макрон ще остане в Албания във вторник за двустранни срещи.

Денков в Тирана

България има право да налага такса върху вноса и транзита на руски газ. Така премиерът акад. Николай Денков коментира от Тирана въведената от Народното събрание такса от 20 лева за мегаватчас или приблизително 100 кубически метра руски природен газ, който влиза и минава през страната. Решението е в сила от 13 октомври т.г., съобщиха от правителствената пресслужба.

Въпреки санкциите срещу Русия „някои държави получиха разрешение да внасят руски газ, защото нямаха други възможности. Такива са Унгария и Сърбия. Но вече има интерконектори, така че има алтернативи и руският газ не би трябвало да се ползва с някакви специални преференции“, каза още министър-председателят. Той даде пример с договора с турската компания „Боташ“, сключен от служебното правителство. В него има такса, свързана с вноса и обработката на течния природен газ. „Всъщност таксата, която ние въведохме, създава възможност за истинска конкуренция между течния природен газ от различни източници и газа, който идва от Русия“, посочи акад. Денков. /БГНЕС