Денят на независимостта на Украйна е много голям празник. Но и тази година няма да се провеждат масови тържества заради ракетните удари. Но и без такива масови тържества, всеки украинец ще отбелязва този празник с особено чувство в родната си държава, която проливайки кръв се бори за своята независимост.
Тази година ще отбелязваме борбен празник.
Това каза в интервю за БГНЕС доц. Олена Чмир, преподавател по български език в Киевския национален университет „Тарас Шевченко".
Олена Чмир разказа, че преди винаги е участвала със семейството си в шествията, посветени на Деня на независимостта на Украйна. Тя сподели също, че е участвала и в митинга пред Върховната Рада на 24 август 1991 г., когато тогавашната Украинска съветска социалистическа република приема Декларация за независимост от Съюза на съветските социалистически републики (СССР).
Вчера, на 23 август, Украйна отбеляза и Деня на знамето. Още през 1918 г. синьо-жълтият флаг, символизиращ синьото небе и житните поля, е прието за официален символ на новосъздадената Украинска народна република, но след приемането на държавата в СССР, знамето спира да се използва. Синьо-жълтото знаме отново става официално след обявяването на независимостта на Украйна.
Олена Чмир припомни, че преди три десетилетия хиляди хора са скандирали пред Върховната рада „Прапор на Раду!" („Знамето да се вдигне на Върховната Рада!"). „Много добре си припомням тези събития – този митинг на 24 август, когато току-що сме изживели въпросния опит за държавен преврат в Съветския съюз", заяви тя и добави, че подписването на Декларацията за независимостта на Украйна е било посрещнато с голям възторг.
Въпреки, че днес има украински територии, които са окупирани и дори включени в конституцията на Руската федерация (РФ), Олена Чмир е категорична, че това е временно. „Международното право признава целостта на Украйна в рамките на границите ѝ, т.е. и Крим, и Донецка област, и Луганска област, и Херсонска област от международното право и от конституцията на Украйна се признават като принадлежащи на Украйна. И милиони хора в Украйна не поставят под съмнение това, че всички тези територии, които са временно окупирани, се отнасят към Украйна", подчерта тя.
Университетският преподавател отбеляза, че Украйна е доказала своята независимост пред международната общност, особено през последните 2 г.
На въпроса смята ли, че ако западните медии и политици вместо да величаят Путин, се бяха вслушали в думите на разследващата журналистка Анна Политковская, която приживе предупреждаваше за истинската му същност, щяхме да избегнем войната в Украйна, доц. Чмир отговори: „Аз редовно четях Анна Политковская и я смятах за голяма хуманистка и много добра журналистка. Но вижте какво, ние знаем, че историята няма условно наклонение. Не знам дали щяхме да избегнем тази война, ако западните лидери се бяха вслушали в нейните думи."
Според нея сега май в РФ няма такива журналисти като Политковская, които да пишат за тези неща. „Предполагам, че ако имаше като нея, западните лидери, може би, щяха да реагират по-отговорно и по-сериозно срещу първата агресия, така да я наречем, въпреки че не е първа, срещу Грузия през 2008 г. По-сериозно да реагират върху анексията на Крим през 2014 г. – със санкции, с някакви такива международни действия. Тогава, може би, щяхме да избегнем тази война", допълни тя.
Доц. Чмир добави, че над 300 г. украинците са живеели в Руската империя и в СССР, и много добре знаят какво е тоталитаризъм и руски империализъм. Тя подчерта, че днес руският народ е под влияние на отвратителна фашистка пропаганда и хората, които не са живеели в една държава с Русия, които нямат опит в тоталитарно общество, които живеят, спазвайки човешките права, не могат да си представят много неща.
Университетският преподавал обясни, че още през 2021 г. е имало твърдения, че веднага след като се довърши изграждането на „Северен поток 2" Путин ще започне война, но и в това не са се вслушали западните лидери. „Но войната се води за ценности и тъй като руският режим сега, начело с Путин, подкрепян от руския народ, се противопоставя на западния свят, предполагам, че войната е била неизбежна", заяви доц. Чмир.
Тя коментира и дали трябва да се задълбочат дипломатическите отношения между България и Украйна. „Впрочем български посланик няма в Киев и до ден-днешен. Разбира се, че трябва такова сътрудничество да се развива и да се задълбочава. Предполагам, че Посолството на България в Украйна функционира. Разбира се, че трябва да се задълбочават и дипломатическите, и такива официални връзки, но трябва да се задълбочават и човешките връзки, туризъм, икономическо сътрудничество и др.", каза преподавателят по български език в Киевския национален университет.
Доц. Чмир е категорична, че Украйна се нуждае много от подкрепата на хората по света. „Аз, между другото, бях в България август месец. Участвах в Семинар по българския език и култура и бях много приятно изненадана от такава човешка подкрепа за Украйна", сподели тя и добави, че има много трогателни случки, свързани с хора, изказващи подкрепата си.
„Войната при нас тече от 2014 г. След началото на пълномащабната война, доколкото знам, говори се при нас за мъглата на войната. Такива неща не се обсъждат нашироко, но разбрах, че още в първите дни на пълномащабното нападение България е продавала някакви амуниции или въоръжения на Украйна. Виждам, че повече се е говорило за това, което не са направили, не са ни дали, но знам, че сега България подкрепя Украйна, предава въоръжения, участва в коалицията на НАТО, така че струва ми се, че нещата са тръгнали към по-доброто", каза още доц. Чмир.
На въпроса защо все още е в Украйна и не се ли страхува от бомбардировките, тя отговори, че продължава да работи и да преподава на студентите в Киевския национален университет, както и че от началото на пълномащабната война на РФ в Украйна е напускала страната си само веднъж, за да присъства на Семинара по български език и култура в София. „Ние в началото на март м.г. се изнесохме от Киев, защото имам внучка, имам семейство. Имам много близки хора, които са военнослужещи, участващи в тези събития. Да, има и загинали, не от нашето семейство, но много близки до нас хора. Вчера, например, на страницата на нашия Институт по филология към Киевския национален университет „Тарас Шевченко", се появи съобщение, че е загинал студент от трети курс, който е изучавал японски език. Всъщност, много наши студенти и преподаватели още от първите дни тръгват като доброволци да защитават Украйна. Има и един студент българист от трети курс, с който съвсем скоро говорих и казва, че ще прекъсне обучение, защото му е много трудно", разказа доц. Чмир.
„Нали това е една от целите на Путин – или да ни убие, или да ни изгони. Ние не искаме да напускаме", подчерта тя, като добави, че много хора чак сега разбират каква чудесна страна имат.
По повод днешния празник доц. Чмир пожела победа на украинския народ. „Ние никога няма да се предадем. Просто хората да го знаят. Но и няма да позволим да ни убият всички, ние ще се борим и ще победим. Само победа пожелавам", заключи тя./БГНЕС
