Европейската комисия прекрати Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) спрямо България и Румъния. Мониторингът над двете държави беше създаден през 2006 г., преди приемането им в Европейския съюз. Въпреки това страните остават наблюдавания чрез годишни доклади.
Напредъкът на България и Румъния в областта на върховенството на правото ще бъде оценяван единствено в рамките на годишния цикъл в тази насока, приложим и за всички останали държави-членки на ЕС.
Последният доклад за напредъка на България по МСП е от 2019 г., когато ЕК оцени напредъка на страната ни като достатъчен, а изпълнението на критериите - като задоволително. Въпреки това, механизмът за наблюдение остана. В рамките на мониторинга страната ни бе оценявана по отношение на независимостта, професионализма и ефективността на съдебната система, борбата с корупцията и действията срещу организираната престъпност.
През ноември 2022 г. ЕК прекрати и изготвянето на доклади за напредъка на Румъния по МСП.
„Прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка е признание и безрезервна оценка, че с работата на правителството и Народното събрание, българската страна успя да осъществи фундаментални и устойчиви реформи в областта на върховенството на правото, които ясно демонстрират способността на страната ни да изпълнява задълженията си на предвидим и надежден член на Европейския съюз. Това е признание и за дългогодишната активност и усилия на българските граждани и гражданското общество. Те ни мотивират да останем концентрирани и да работим целенасочено върху реализирането на националните ни приоритети за успешно завършване на процеса на европейска интеграция на България в европейското семейство“, заяви вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел.
„Днешното решение на Европейската комисия е значителен успех и признание за реформите, които се извършват в България в областта на върховенството на правото. Премахването на специалния мониторинг по МСП, който продължи близо 17 години, означава, че напредъкът на страната ни в областта на съдебната реформа и противодействието на корупцията ще се оценява в рамките на годишния цикъл за върховенство на правото в ЕС и редовните годишни доклади на Европейската комисия, както е за всички други държави членки на Съюза. Това значително повишава доверието към българската правосъдна система и ще се отрази благоприятно на процеса за интеграция на България в Шенген и в Еврозоната“, коментира министър Атанас Славов.
От Тбилиси председателят на Народното събрание Росен Желязков коментира, че тази изключително добра новина е резултат от всички усилия и процесите, които са плод на дългогодишни усилия на обществото и на управляващите правителства. Той подчерта, че още от 2019 г. е било ясно, че този механизъм е изпълнил своята роля, а днешната новина е само формално потвърждение.
Съпредседателят на ПП Кирил Петков подчерта, че този национален успех се случва само на 100-я ден на правителството.
„Това нямаше да стане без нас. Акад. Николай Денков и Мария Габриел работиха заедно като отбор и това е един огромен техен успех и успех на цялото правителство”, добави Петков. Той се обърна и към премиерите на Австрия и Нидерландия. „Присъединете се към европейския консенсус. Време е да подкрепите България и Румъния да влязат в Шенген, защото само когато тези две страни са вътре, шенгенското пространство наистина ще стане зона за сигурност. Време е това решение да бъде направено тази година. Оттук-нататък няма повече оправдания”, категоричен е Петков.
Председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова определи решението като огромен успех. „Отдавам го на заслугите на много правителства, на много легислатури на НС и на усилията на всички българи и обществото като държава. Гордеем се с това, че отпадна. Надяваме се, че ще ни е от полза при приемането ни в Шенген“, каза тя.
„Ние сме изпълнили абсолютно всички изисквания за влизане в Шенген. Това, че отпада мониторингът е още една причина да влезем в Шенген. Това, че ЕК оценява напредъка на България и Румъния и в годишното си слово председателят на ЕК изрично подчерта готовността ни. Това ни прави оптимисти”, добави Атанасова. Според нея позицията на Австрия се дължи на вътрешнополитически въпрос. Атанасова коментира, че у нас се провеждат срещи с представители на Венецианската комисия.
Според Христо Иванов от Демократична България, отпадането на механизма е важна новина за България и много добра новина за българсия имидж. България започва полека да излиза от ролята на обичайния заподозрян като най-корумпирана страна.
„Този успех се дължи на това, че нашите партньори виждат, че България има политически елит, способност да следва дневен ред, да си поставя амбициозни приоритети и на база на това да формира управление, което да стабилизира политическата обстановка, колкото и да е висока цената за това. Тази стъпка е въпрос и на кредит. Тя се дава на ниво заявки”, добави Иванов и посочи, че влизането ни в Шенген зависи от вътрешнополитически процеси в Австрия и Нидерландия.
От ДПС също отчетоха успеха, но според Делян Пеевски най-важното сега е Шенген.
"След отпадането на механизма не виждаме никакви основания да не се случи Шенген, защото това е важно за българите", каза депутатът от движението и изрази надежда това да се промени до месец декември.
Според "Възраждане" обаче решението не трябва да се приема с фанфари. "Тълкувам го, че нищо не се е променило, защото България не е станала по-суверенна държава. Въпреки че се приеха редица законопроекти в това отношение с цел да падне този мониторинг, всички те са под давлението на ЕК и само единствено създават права и задължения, които ни се диктуват отвън, а не от нашите институции. Не считам, че това че моноторинга е паднал трябва да се приеме с фанфари, овации и т.н.", заяви Петър Петров от партията.
Вицепрезидентът Илияна Йотова реагира чрез социалната мрежа като написа: „Усилията на много български правителства, политици, евродепутати за всички тези 17 години се увенчаха с успех. Най-важното е, че отпадна един от най-шумно излаганите "аргументи" на някои европейски партньори за отлагането на членството на България в Шенген“.
БГНЕС припомня, че процесът за прекратяване на МСП започна с нота от 6 юли 2023 г. на Европейската комисия, с която информира Съвета и Европейския парламент за намерението си да затвори механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния. На 19 юли т.г. Съветът изпрати писмо до ЕК с решение на Корепер 2 (Комитет на постоянните представители на правителствата от ЕС), в което отчита напредъка в областта на върховенство на правото на България и Румъния и намерението на ЕК да прекрати МСП.
Днешното финално решение на Комисията е за оттегляне на решението за създаване на механизма, който престава да съществува. /БГНЕС
