Във външната политика на България в приоритетите, които са заявени за първи път много ясно е казано, че “Бранд България” и културната дипломация са приоритет на страната. От ден първи на това правителство ние с министъра на културата и нашите екипи имаме среща на всеки две седмици. Нещо, което не е правено досега. Вярвам, че задаваме посока.
Това заяви вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел по време на откриването на третия международен форум “Бранд България – докосни чудесата”, предаде репортер на БГНЕС.
Габриел обърна внимание на три теми, които са важни при създаването на “Бранд България”, а именно координацията с външната политика на България, културният календар на България, и ролята на културните институти и създаване на цифрова платформа на България.
“Би ми се искало да съчетаем международното измерение с това, което е изконно наше. На първо място, искам да наблегна на важността от координация с външната политика за създаване на “Бранд България”. То със сигурност включва координацията с програми и инициативи на европейско ниво.
Няма как да не спомена, че за за две поредни години имаме победители от България в нов европейски БауХаус. Те са пример и вдъхновение”, обясни Габриел.
Основно конкурентно предимство на страната ни е вековното културно-историческо наследство. Със сигурност има нужда да го популяризираме, за да направим България по-привлекателна дестинация, но само тези две фрази звучат като клишета, повтаряли сме го. Нека ги изпълним с действия, а не само със съдържание. Иска ми се когато говорим за координация с външната политика, от една страна, да имаме по-голяма яснота за нашите отношения свързани с “Бранд България” и с традиционните ни партньори във външната ни политика. Такива са държавите членки на ЕС, такива са и съседните ни страни. Нека не забравяме, че тези страни, нашите традиционни партньори продължават да бъдат най-важният генериращ пазар за международни посещения е България. Искам да отправя предизвикателство защо не разширим хоризонта на нашите партньорства. Нека си говорим за стратегически партньорства, които вече са част от приоритетите във външната политика на България - САЩ, Япония и Индия. Със сигурност е предизвикателство, но на мен много би ми се искало в тези държави да има дни на българската култура”, коментира тя.
Според нея ключов следва да остане ангажиментът за утвърждаването на национални програми в рамките на международните организации.
Тя припомни, че има 10-български културни и природни забележителности, които са включени в ЮНЕСКО. “На 15 септември предстои провеждането на координационна среща, която инициирах с министрите на културата, земеделието и храните, туризма, образованието, икономиката и индустрията и иновациите и растежа. Това сме шестте министерства, които сме идентифицирани да очертаем визията ни с общата работа по инициативата “Бранд България”, обяви външният министър.
“Време е да обединим сили за единна комуникационна стратегия за утвърждаване на международния авторитет на България. Би ми се искало да говорим в един глас за визията на страната ни на международната сцена. Затова с екипа ми във външно министерство сме предприели няколко стъпки - засилване на взаимодействието с дипломатическите представителства в България в областта на културната дипломация и работим и за анализ на дейността на културните институти в чужбина. “Би ми се искало те да бъдат по-ефективни. Първите резултатите от анализа ще представим през октомври”, обяви вицепремиерът.
Габриел посочи, че заедно с компетентните институции са стартирали работа по приемане на културен календар. “Ние днес нямаме културен календар, до който всеки да има достъп знаейки седмица по седмица във всяка страна какво се случва. Със сигурност съм прекалено амбициозна. Би ми се искало този календар да е в унисон със календара вътре в България, но тук идва ключовата роля на регионите”, коментира тя.
Външният ни министър отбеляза, че 40% от сектора на туризма е културен туризъм. “Той е в основата на създаване на брандове. Освен, че културният туризъм е важен фактор за регионално развитие, е много важно той да е устойчив, за да да отговаря на предизвикателствата, които предизвикват страхове в региона.
Тук България има потенциал, който може да отключи. За да бъде устойчив културния туризъм има нужда от координация”, смята Габриел
Тя посочи, че третото й послание е свързано с важната роля на иновациите и на новите технологии. “Смятам, че е време да бъде създадена единна цифрова платформа с информация и достъп от цял свят.
Свързвайки културата с иновациите можем да привлечем много млади таланти. Иновациите и комуникациите са най-пряката връзка с младите хора. Мисля, че трябва да работим поработим повече за създаване на български регионален иновационен хъб за провличане на таланти
Министърът на културата Кръстю Кръстев коментира, че живеем в най-старта от днешните европейски държави, чието име не е променяно. “Само този факт превръща България в бранд, в марка”, смята той. Кръстев призна, че още от самото начало на възникването на “Чудесата на България” преди 13 години е голям привърженик на инициативата. “Всеки народ има своите митове и легенди и те отразяват неговата духовна същност. Може би затова в световната библиотека има толкова истории, колкото са народите в тях. Съхраняване на културната ни идентичност в цялата ни история в света”, подчерта той. Министърът на културата каза, че в днешно време остава предизвикателството с комуникацията и според него това е породило идеята за ребрандирането на страната. “Това е нашият национален отговор на Шекспировият въпрос да бъдем ли или да не бъдем”, поясни Кръстев.
Форумът започна с едноминутно мълчание в памет на загиналите при наводненията по Черноморието.
Целта на днешния форум беше да се обсъди и представи визията както на българските институции, така и на неправителствения сектор за интегрирането на културно-историческото наследство в развитието на туризма в региона.
В рамките на форума се обсъди проектът „Бранд България“, който се разработва от Общество “Културно наследство“ заедно с представители на правителството. Беше представен и „Бранд Родопи“, който стартира още преди две години. Сред акцентите на форума беше и представянето на възможностите за финансиране на проекти от новите оперативни програми, включително INTEREG, както и съвместни проекти в рамките на Атинския хъб за културно наследство.
В края на форума бяха раздадени и награди. Кметът на Мадан Фахри Молайсенов получи наградата в категория “Атракция на годината”. Тя се присъди заради Кристалната зала в Мадан, заедно с рудника - музей и пещерата “Шаренка”, която представя минното дело от времето на траките.
Йоана Мукру беше наградена със специалната награда “Elliniki Etairia” за разработването на първия международен проект са пешеходен туризъм Рудозем - Ксанти.
Наградата “Откритие на 2023г.” получи проф. Людмил Вагалински. Той беше отличен за откриването на оброчна плочка на тракийския конник в Хераклея Синтика./БГНЕС
