Грандиозни идеи и малки стъпки на срещата на върха в Париж

Световната среща на върха по въпросите на климата приключва днес с "консенсус", че международната финансова система е крайно неадекватна в ерата на глобалното затопляне, след като бяха предприети малки стъпки за подпомагане на обременените с дългове развиващи се страни.

Въпреки че страната домакин Франция представи конференцията като мероприятие за постигане на консенсус, лидерите бяха подложени на натиск да постигнат ясни резултати от двудневната среща, тъй като икономиките се задъхват от нарастващия дълг след поредните кризи през последните години.

Срещата на върха се провежда на фона на все по-ясно осъзнаване на мащаба на предстоящите финансови предизвикателства, като бяха отправени предупреждения, че способността на света да ограничи глобалното затопляне до приемливи нива зависи от масовото увеличаване на инвестициите в чиста енергия в развиващите се страни.

Френският президент Еманюел Макрон приветства "пълния консенсус" за реформиране на световните финансови институции и превръщането им в "по-ефективни, по-справедливи и по-подходящи за съвременния свят".

В Париж се събраха около 40 национални лидери, повечето от които са от развиващите се страни, чиито икономики през последните години бяха връхлетени от поредица от кризи, включително Ковид-19, руската инвазия в Украйна, нарастващата инфлация и все по-опустошителните екстремни климатични въздействия.

На конференцията неведнъж се чуваше, че почти 80-годишната финансова система - в основата на която стоят Световната банка и Международният валутен фонд - вече не е подходяща за справяне с предизвикателствата на 21-ви век.

В речта си, в която се опита да се изправи пред света, бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва порица международните институции.

"С този механизъм богатите винаги са богати, а бедните винаги са бедни", каза той.

Макар да бе постигнато съгласие по общите очертания на проблема, напредъкът в насочването на световния банков механизъм в нова посока бе по-малък, въпреки че имаше няколко поетапни инициативи и напредък в изпълнението на вече поетите ангажименти.

Протестиращите се събраха по улиците на централната част на Париж в петък сутринта на митинг срещу изкопаемите горива, като демонстрантите носеха маски на лидери, сред които Макрон и президентът на САЩ Джо Байдън, и носеха плакати с лозунги като "Край на финансирането на изкопаемите горива" и "Да накараме замърсителите да плащат".

Въпреки предизвикателствата, лидерите подчертаха, че е важно да се постигне широко съгласие за пътя напред.

"Имаме само тази планета и освен ако нямате план за живот на Марс, за който не знам, тогава трябва да работим заедно, за да я направим по-добра", заяви министър-председателят на Барбадос Миа Мотли, която оглави стремежа за реформи, пред АФП.

Мотли, чиято островна държава в Карибския басейн е застрашена от покачващото се морско равнище и тропическите бури, приветства приемането от Световната банка и други институции на "клаузи за природни бедствия" в дълговете - ключов елемент в предложението на Барбадос за преструктуриране на финансовата система.

В четвъртък президентът на Световната банка Аджай Банга заяви, че кредиторът ще въведе механизъм за "пауза" при изплащането на дълговете на страните, засегнати от криза, за да могат те да се "съсредоточат върху важните неща".

Друго важно изявление дойде от ръководителя на МВФ Кристалина Георгиева, която заяви, че е изпълнено обещанието за прехвърляне на 100 млрд. долара от повишаващите ликвидността "специални права на тираж" във фонд за борба с бедността и климата.

Замбия, която не изплати дълга си след избухването на пандемията от Ковида, отбеляза "значителна стъпка", след като си осигури известно финансово облекчение, тъй като основният ѝ кредитор Китай и други донори се съгласиха да преструктурират заеми на стойност 6,3 млрд. долара.

В столицата на Замбия Лусака парламентаристите изпълниха националния химн в чест на споразумението, а първите страници на сутрешните вестници бяха доминирани от темата за дълга.

Глобални данъци

Необходимо е обаче много повече, за да се помогне на развиващите се страни в борбата с изменението на климата, а активисти заявиха, че срещата на върха е заобиколила необходимостта от увеличаване на публичното финансиране.

"Хубаво е, че има признание и консенсус между хората за това какъв е проблемът, но решенията не стигат достатъчно далеч в решаването на политическата криза", каза Харджит Сингх, ръководител на глобалната политическа стратегия на Международната мрежа за борба с климатичните промени.

Макрон изрази надежда, че обещанието за предоставяне на 100 млрд. долара годишно за финансиране на борбата с изменението на климата на по-бедните държави до 2020 г. най-накрая ще бъде изпълнено тази година, въпреки че реалното потвърждение, че парите са предоставени, ще отнеме месеци, ако не и години.

Тази седмица Международната агенция по енергетика заяви, че годишните инвестиции само за чиста енергия в тези страни ще трябва да скочат до близо 2 трилиона долара в рамките на десетилетие.

Това е от решаващо значение, за да се запази жива целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до "доста под" 2°C спрямо прединдустриалните времена и под 1,5°C, ако е възможно.

По-рано Макрон призова за "мобилизация" за въвеждане на международни данъци върху финансовите трансакции, самолетните билети и морските превози, за да се финансира борбата с изменението на климата и бедността. /БГНЕС