В мрака преди зазоряване в Сиера де ла Кулебра, Замора, Испания, внезапен вой пронизва студа. Присъединяват се още и още, докато хорът от лаене отекне наоколо. Когато небето започва да просветлява, се появяват техните форми: първо главният мъжки, а след това и останалите вълци от глутницата, които се появяват в полумрака, където светлината и мракът се сливат.
В Европа този едър хищник е бил преследван в продължение на векове и почти изтребен, оцелявайки само в труднодостъпни или слабо населени райони. Сега, благодарение на промяната на отношението и засилената защита, популацията на вълците в Европа бавно се възстановява и върховите хищници постепенно се завръщат в предишните си територии, съобщи „Гардиън“:
Испания, където иберийските вълци са намалели до 200-500 индивида през 70-те години на миналия век, сега е с най-висока концентрация на континента. Със завръщането на животните обаче се засилва вековният конфликт между овчарите и вълците.
За общностите, които живеят и отглеждат животни в близост до вълците, завръщането им предизвиква различни емоции - от страх до еуфория, а конфликтите между хората и вълците бързо се възобновяват. В пастирските селища по хълмовете на Северна Испания животновъдите изпробват нови стратегии в опит да съжителстват с тези големи хищници.
Фернандо Родригес Табара пристига на кон с широкопола шапка в дома си в Сердильо, село със само четирима регистрирани жители. Родригес Табара знае много за борбата за съвместно съществуване с вълците. На 22 години той вече управлява наследената от родителите му ферма с над 100 крави в един от най-гъсто населените с вълци райони в Европа - района на Санабрия в Замора.
Тази вечер обаче той ще остави ценния си добитък да спи, без да се страхува от вълците. Неговата тайна? Неговата "армия" от кучета, както ги нарича той: 13 мастифа, които пазят добитъка. "Сега спя спокойно", казва той с усмивка.
Майка му, Луиза Табара, ни разказва, че не винаги е било така. "През 2012 г. вълци убиха 12 телета, това беше трагедия. За мен кравите ми са част от семейството ми", казва тя. В този момент, разказва Родригес Табара, някои съседи им подарили кученца мастиф, за да ги отглеждат заедно с кравите и да ги защитават от вълците. "Баща ми заяви, че това е невъзможно", казва той.
Днес Родригес Табара се връща в планината с кобилата си Канела. Теленцата са започнали да се раждат, а мастифите никога не се отделят от тях. "От ранна възраст ги поставяме в обора заедно с телетата и в крайна сметка те се чувстват като част от стадото", казва той. "Осъзнахме, че с мастифите проблемът е изкоренен."
Температурата се понижава с настъпването на вечерта в близост до националния парк Пикос де Европа. Скалистият силует на връх Еспигуете се откроява на фона на звездното небе, а хиляди овце се насочват към току-що построената от Хуан Диез ограда. Диез започва да се занимава с животновъдство още в ранна възраст, следвайки дядо си в Естремадура. На 17-годишна възраст има собствено стадо и се премества в Астурия. "Там наистина се запознах с вълка, защото през лятото той уби 121 от моите животни", казва той. "Разбира се, бях неопитно дете."
Диез произхожда от район, в който вълкът е изчезнал много преди това, заедно с традиционните практики за предотвратяване на щетите от него. По-късно той се завръща в Леон, близо до района, в който е загубил животните си, вървейки пеша от Естремадура с повече от 500 кози. Но този път бил подготвен: кучетата, които взел със себе си, били мастифи.
"През тази година те не докоснаха нито едно животно", казва животновъдът. Когато добитъкът е в заграждение с електрическа ограда или е събран с кучетата, "вълкът няма да ги стигне", твърди той. Запитан за конфликта между овчарите и вълците, той казва: "Защо кучето влезе в църквата? Защото вратата беше отворена."
Възстановяването на популациите на вълците в Испания отнема десетилетия. През 70-те години на миналия век, когато вълкът е на ръба на изчезването, естествоизпитателят Феликс Родригес де ла Фуенте започва кампания за спасяването му. Неговата работа, заедно с тази на други организации, допринася за значителна промяна в манталитета. Иберийският вълк се превръща от разрешен за лов по всяко време в обект на регулиране на времето и начина на ловуване. През 90-те години на ХХ век вълкът започва отново да се появява плахо на места, където отдавна е изчезнал. От 2021 г. насам със закон е забранен ловът му. През изминалата година обаче възстановяването на иберийските вълци отново се политизира в Испания, като десните партии провеждат кампании преди изборите през юли с обещанието отново да узаконят лова им.
Превантивните методи за контрол на вълците могат да доведат до значително намаляване на броя на убитите или ранените животни: до 61 % при мастифите, 99,9 % при електрическите огради и 100 % при стационарните заграждения, според WWF, който се позовава на изследване на европейския проект Coex.
София Гонсалес Бердаско израства като пастир в Северна Испания, между планините на природния парк Сомиедо в Астурия и пасищата на Санта Марина на брега. Като дете всяка вечер заспива с приказки като тези за Червената шапчица, но "това не са приказки, а реални преживявания", казва тя. Майката на Гонсалес Бердаско изпращала малките си дъщери да пазят козите в планината, защото там имало вълци. Един летен ден, докато Гонсалес Бердаско се грижела за добитъка, към нея се приближил вълк. Тя била на пет години и за първи път виждала вълк лице в лице. Видяла го как взима едно от децата и изчезва. "За нас животните са като нашето семейство и когато вълк дойде и убие някое от тях, това е болезнено", казва тя. "Все още нямаш представа за това, ами, вълците убиха едно теле, защото трябва да хранят малките си, точно както аз обичам децата си".
С течение на времето Гонсалес Бердаско открива значението на ролята на едрите хищници в екосистемата и решава, че трябва да преодолее психическата бариера - страха си от вълците. Тя се впуснала сама в хълмовете, за да прекара нощта в спалния си чувал в район, където знаела, че има вълци. "Върнах се преобразена; преодолях последната стъпка, най-сложната - тази в душата ми", казва тя.
Животновъдката признава, че понякога се чувства като в ничия земя, разбирайки нуждите на пастирите и вълчите глутници, с които живеят заедно. Сега тя води туристически групи със своята компания Somiedo Experience. "Работейки с туристи, виждам някои, които смятат, че ако фермерите тук изчезнат, вълците ще могат да живеят, а ние, хората от селата, сме излишни", казва Гонсалес Бердаско. "А после слушам много фермери, които казват, че всички вълци трябва да бъдат избити и така ще бъде по-добре за нас. Не виждам едната страна да е по-права от другата."
Тя смята, че единствената възможност за постигане на разбирателство е да се седне и да се преговаря. "Нито една от страните не може да загуби всичко, а другата да спечели всичко"./БГНЕС
