Интересен факт е, че макар под покрива на Двореца да се събират четири различни поколения, които носят духа на своето време, между всички произведения има приемственост и нещо общо – начина, по който гледат света. Прави впечатление, че в произведенията отсъства страданието, ужаса и болката, въпреки, че Хосе Санча има тежка съдба.
Пред един от пейзажите срещаме Алисия Хосе Санча-Нахтигал, дъщеря на Хосе Санча и българската журналистка Анелия Стоянова-Санча, която пък е дъщеря на известния ни писател Людмил Стоянов.
„България за мен е страната на моята майка. Тя винаги ми е разказвала за България и това как тя е отраснала. Аз живях тук като дете, после се преместихме и не съм идвала 40 години тук. За първи път след този период се върнах преди 10 години. Очаквах, че ще ми е чужда страна, защото толкова дълго не съм била тук. Веднага се чувствах като „у дома“, защото всичко ми е много близо. Малко по-малко започвам да си спомням езика и по-лесно говоря“, каза Алисия Нахтигал, която добави, че животът й в момента е заключен между Виена, Ковачевица и Мадрид. Именно в Ковачевица, художничката е купила къща и смята да остане тук, защото в България никой не я пита откъде е.
„Чрез творчеството си искам да покажа на света това, което обичам в България, и едно от тях е природата. В момента ми е най-драга природата около село Ковачевица“, заяви тя и добави, че нейното изкуство е многопластово.