Гостуващата в Националния политехнически музей документална изложба „Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката“ разказва за основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология, който издига науката у нас на нивото на европейската, предаде репортер на БГНЕС.
Д-р Стайко Стайков е роден на 23 октомври 1882 г. в семейството на Парашкева и Димитър Попстайкови. Получава много добро за времето си образование. Учи в Пазарджик и в Пловдив. Накрая завършва Мъжката вечерна гимназия в София.
След това постъпва в Централната метеорологична станция и до края на живота си работи в нея. „Първоначално постъпва на длъжност временен пресметач. Намира много силна мотивация в станцията и започва да се интересува за климатичните особености на страната, за земетръсните области, за различните техники за измерване“, разказа в интервю за БГНЕС Николета Петкова, директор на Историческия музей в Стрелча, чийто екип е подготвил изложбата.
Д-р Стайко Стайков усвоява напълно сам френски, немски, английски и италиански език, за да може да чете материали, които са свързани с научните му интереси, защото на български няма такива. „Свободно ги говори и дори публикува на тези езици“, отбеляза уредникът на Историческия музей в Стрелча.
Петкова разказа, че д-р Стайко Стайков започва да учи и японски език, защото се оказва, че едни от най-добрите трудове за земетръсните области са на японски.
През 1904 г. в немското списание „Dass wetter” се появява първата научна публикация на младия учен – „Едно ново атмосферно смущение”. Научните публикации не спират до тук и до 1906 г. той публикува още четири.
Д-р Стайко Стайков се издига от пресметач в длъжност чиновник, в докладчик и стига до подасистент в Централната метеорологична станция. „Благодарение на него се купува и първият сеизмограф, защото той явно си е давал сметка колко са важни наблюдателните данни. Той го инсталира и се занимава с разчитането на лентите и само и единствено той публикува резултатите от сеизмографа“, заяви Петкова.
Дълго време в Централната метеорологична станция, както и в другите станции у нас се използва т.нар. стайкова клетка, която е кръстена на него. „Това е метеорологична клетка, в която се поставят термометрите, за да може да бъдат защитени от слънцето, от атмосферните условия, от прах и т.н.“, обясни директорът на Историческия музей в Стрелча.
Така се стига до 1906 г., когато Стайко Стайков постъпва като студент във Физико-математическия факултет на Софийския университет с много добри оценки.
Поради настъпила криза през 1907 г. в Софийския университет, предизвикана от посегателството на княз Фердинанд и стамболовистите срещу автономията на висшето учебно заведение, Стайков продължава образованието си в Берлинския университет „Фридрих-Вилхелм“. Годините, прекарани в университета, са посветени на различни научни дирения.
„Семейството продава къщата, която имат в Пазарджик и Стайко заминава да учи в Германия. Случило се така, че купувачът на къщата фалира и не може да изплати сумата, която дължи. Стайко се налага да се върне, т.е. учи за една година там и се връща в България“, разказа още Петкова. През това време Софийският университет е отворен, за негова радост, обаче, той успява да спечели стипендия към Министерство на търговията и земеделието и се връща отново в Германия.
Стайко Стайков завършва в Германия. До 1912 г. той отпечатва в различни научни списания 8 ценни работи, между които „Точност на барометричното нивелиране”, и прави изследване върху приложението на теорията на грешките в метеорологията. „Занимава се както с климатология, така и със сеизмология. Междувременно докато е в Германия успява много добре да се запознае и с уредбата на германските метеорологични институции и обсерватории. Всъщност, той този опит го предава и в България, защото е в постоянна връзка с колегите си, които му оказват много голяма помощ, защото той многократно моли да му бъде увеличена стипендията, но не му я увеличават“, подчерта Петкова и добави, че от писмата му се разбира, че неговата стипендия е най-ниска.
Колегите му му пишат много мили писма докато е в Германия и му изпращат 40 марки, за да си купи часовник хронометър „Зенит“, който му е много необходим за работа.
Защитава докторат през 1914 г., а негови трудове по климатология, метеорология и сеизмология се публикуват в най-авторитетните български, немски и италиански списания.
„Според директора на Централната метеорологична станция Киро Киров Стайко Стайков успява да издигне нивото на метеорологията, климатологията и сеизмологията – той работи и в трите области, напълно на нивото на европейската наука“, отбеляза Петкова. Тя обърна внимание, че д-р Стайко Стайков става член на Германското метеорологично дружество след като защитава дисертацията си.
От България той е единственият, който е член на Германското метеорологично дружество и трябва да минат около 40 години след неговата смърт, за да се случи нещо подобно повторно.
Д-р Стайко Стайков е човекът, който прави изследването на голямото Горнооряховско земетресение. „Това изследване е изпратено във всички метеорологични станции в Европа и се води за еталон за изследване в сеизмологията“, заяви директорът на Историческия музей в Стрелча.
Включването на България в Първата световна война повлиява върху живота на младия учен. Д-р Стайко Стайков е мобилизиран през 1915 г. „Когато го изпращат на фронта, германците са тези, които се сещат да го търсят, защото той, всъщност, е техен възпитаник и работи за България“, каза още Петкова.
Още в началото на военните действия, два дни след като пристига на фронта, попада в засада и е убит край с. Орманли, Струмишко. Д-р Стайко Стайков умира едва на 33 г.
Брат му Иван Стайков пише в писмо до майка им Парашкева: „Ударен бил с куршум в сърцето и веднага погинал. Никакви мъки, съвършено лека смърт.“
Научният свят също отбелязва трагичната гибел с голямо съжаление. Професор Каснер от Берлинския университет изнася доклад в негова памет пред Германското метеорологическо дружество, чийто член е бил и д-р Стайков.
Научното дело и принос на д-р Стайко Стайков са забележителни по рода си за българската наука по това време. За краткото време, в което работи, той успява да издигне българската метеорология, сеизмология и климатология напълно на нивото на европейската наука.
„Няма друг в Централната метеорологична станция, който да е на неговото ниво, така поставен в Европа по това време“, категорична е Петкова.
Близките му го определят като много благ по характер човек, много ученолюбив и едновременно с това много добродушен. „След като той е убит, всички, които са били в неговия взвод, търсят камък. Някакъв специален бял камък са намерили. Погребват го в офицерство гробище – той няма право да е в офицерско гробище, и дори му слагат паметна плоча на гроба. И това е, защото наистина той е бил невероятно добър като човек и всички са изпитвали респект към него“, разказа Петкова.
В изложбата в Политехническия музей посетителите могат да видят негови лични вещи, като големите афиши, с които е записан в университета и големия афиш, с който се обявява защитата на д-р Стайко Стайков. Посетителите могат да видят също обратни разписки, които са получени от Централните метеорологични станции, университети от Цюрих, от Швейцария, от Германия, от Полша, от Франция с неговия труд за голямото Горнооряховско земетресение, а също и лични негови писма, насоки за развитие на дисертацията, писмо от него до една от библиотеките в Германия, в която моли да му бъде изработена карта на България, за да може по нея да направи дисертацията си и лични бележки с изчисления.
„Важно е да се знае кой е бил Стайко Стайков. Важно е да се знае какво е неговото наследство, какво е оставил той на българската наука и да си спомняме за пионерите, които са били едни от двигателите за развитието на България и на българската наука“, заключи директорът на Историческия музей в Стрелча. /БГНЕС
