Близо 50% от жените над 15-годишна възраст в ромска общност са били обект на насилие в условията на домашно насилие или насилие, основано на пола, показват проучванията.
Държавата вече е предприела конкретни мерки за промяна на законодателството, но това също не е достатъчно.
Необходимо е да се работи в посока на превенция, на повишаване на информираността на всички млади жени, не само на жените от ромски произход, за това какво е да бъдеш обект на домашно насилие и как да постъпиш тогава, когато то се случи, и какво да направиш, за да не се стига до там изобщо.
Това каза в интервю за БГНЕС Мария Методиева, програмен директор във Фондация „Тръст за социална алтернатива".
Методиева подчерта, че ранната бременност в ромската общност е мит. „България е на едно от челните места в рамките на Европейския съюз по ранна бременност на момичета изобщо, без значение на техния етнически произход", заяви тя и посочи, че тук отново е много важна ролята на семейството, на училището, на държавата по отношение на повишаване на информираността и необходимостта от по-добро сексуално здраве за децата и тийнейджърите.
Програмният директор в гражданската организация обясни, че това, което правят в „Тръст за социална алтернатива", е в посока помагане през медицински грижи. „Медицински специалисти предоставят грижа на млади момичета до 22 г. при установена ранна бременност, как да се грижат за себе си докато са бременни, как да се грижат за детето докато навърши 2 г.", допълни Методиева.
Тя уточни, че в рамките на специализирана медицинска помощ се предоставя и наставническа такава, която да накара майката да види своите възможности за развитие след като детето се роди и как да продължи живота си оттам нататък. „Ранните проучвания показват, че жените, които са завършили тази програма за специализирана патронажна грижа, техният дял на зависимост от социални помощи е много по-малък, в сравнение с всички останали, които не получават такава подкрепа", отбеляза програмният директор, като подчерта, че и делът на жените, които започват работа в рамките на програмата, също е много висок, както и реалното включване на партньорите при отглеждане на детето.
Методиева допълни, че е много трудно да се прекратят подобен тип ранни бременности и че България не е изключение от случаите в ЕС. Според нея подобен тип програми трябва да получат по-широко разпространение, подкрепени от Министерството на здравеопазването и от националните политики, така че всяка една жена да има възможност и достъп до такава медицинска и специализирана грижа в рамките на първите 2 г. след като роди дете.
Тя коментира, че в последно време сме свидетели на огромен медиен отзвук на случаи на домашно насилие. Онова, което я притеснява, е, че все още живеем в много закореняло по отношение на обществените норми общество и смятаме, че това, което се случва между стените на нашия дом, не трябва да получава никаква видимост или чуваемост навън. „Това е и основният проблем на всяка една българска жена – какво ще бъде отношението на хората към нея, ако те разберат, че тя е била насилвана, ако се разведе, ако остане сама да гледа дете. Този тип обществени норми все още са широко разпространени и са предмет на недобро отношение от страна на непосредствената общност спрямо всяка една жена – родители, роднини, приятели", смята Методиева.
Програмният директор добави, че все още се гледа с лошо око на жените, които решават да направят избор да изоставят своя партньор или съпруг, защото той я насилва или психически я тормози. Според Методиева няма широка обществена подкрепа, която да накара една жена да се чувства сигурна и да направи този избор съвсем съзнателно, и именно това е необходимо да се промени. „И в тази връзка много ми се иска българската държава да промени отношението си към гражданските организации, защото гражданските организации по цял свят са тези, които имат достъп, имат подход, имат изработени методологии, с които да предоставят тази незабавна защита и подкрепа на една жена, майка, която е пострадала от подобен тип насилие", заяви тя.
Методиева е категорична, че българската държава трябва да помисли освен за законодателните промени, които в момента се приемат, а други се готвят, че необходимостта от политики, които да са финансово обезщетени, е много сериозна.
На въпроса как си обяснява, че в обществото ни все още има хора, които, когато става въпрос за насилие, смятат, че не трябва да се говори, програмният директор в „Тръст за социална алтернатива" отговори, че имаме сблъсък на поколения, който ще продължи още около 10 – 15 г. Методиева, обаче, забелязва, че 25 – 30-годишните хора имат по-освободено мислене, извън онова патриархалното, години наред насаждано по отношение на това каква е социалната и биологичната роля на жената. Оказва се, че все още има примери на родители, които възпитават децата си по този начин, което според нея създава предпоставки за мащабиране на проблема с насилието в бъдеще. Тя призова да се говори много през медиите, да се говори с гражданските организации, да се споделя опитът, който всяка една организация, която работи в тази област, има. „И най-вече българската държава да предприеме мерки, които са извън формалните мерки за промяна на закона, извън подобряването на имиджа си като политически партии, а да има реално изпълнение на това, което се планира", каза още жената.
Методиева обясни, че в страната ни има много малко граждански организации, където жените могат да потърсят помощ, както и че това се дължи на липсата на финансови средства. „Всички жени, с чиито случаи съм се сблъсквала аз, са получавали подкрепа единствено и само от граждански организации. Българската държава сякаш е абдикирала от тази си функция", подчерта тя.
Програмният директор все пак посочи, че и Министерството на правосъдието през Националните си бюра за правна помощ оказва подкрепа и правна защита на жени, пострадали от насилие, но проблемът е, че тази подкрепа се оказва в много малко области в страната, т.е. необходимо е тази подкрепа да се разшири и всяка една жена, първо, да има информация за това, и, второ, да има достъп до този тип подкрепа.
„Тогава, когато един човек стане обект на домашно насилие, той трябва да има подкрепа, а, за да има подкрепа, българската държава трябва да свърши своята работа в лицето на Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи, Министерство на труда и социалната политика. Необходимо е да се работи задълбочено, да не се планират мерки само на хартия, а да се предостави достатъчно качествена подкрепа и под формата на финансова помощ", заключи Методиева./БГНЕС
