Печалбата измества съдържанието в борбата за оцеляване на кино бизнеса

Когато става въпрос за преживяването в киносалона, последните данни само потвърждават това, което някои любители на киното могат да сметнат за „грубо опростачване“. За да може кино бизнесът да оцелее, той трябва да произвежда повече блокбастъри, отколкото достойни за "Оскар" претенденти.

Преживяването в кинозалата отдавна е изтъквано и защитавано както от режисьорите, така и от критиците като оригиналния, идеалния начин за възприемане на киното. Цифрите показват, че хората отново се тълпят пред киносалоните (в сравнение с времето на пандемията). Това доказва не само, че киното е до известна степен устойчиво на критики, но и че високобюджетното филмово "събитие", което мнозина обявиха за обречено заради пандемията, е тук, за да остане.

Фактът, колкото и банално да звучи, е, че повечето зрители отиват на кино, за да избягат от действителността, да се докоснат до страна на живота, която не е тяхната собствена. Филмите за голям екран са средства за илюзия, създадени, за да превърнат обикновеността на собствения ви живот в живо, дишащо въплъщение на всичко, което няма да сте вие следващия път, когато се събудите.

Това не означава, че сериозни драми, ноар филми (предимно детективски филми от средата на миналия век – бел. ред.) или филми, свързани с мъка и страдание, не трябва да се прожектират в кината. Всъщност, в един идеален свят те биха били толкова възхвалявани и гледани от всички, колкото и фарсовата, изключителна поредица "Бързи и яростни" или предсказуемата поредица за Бонд. Но в киното, както и във всеки друг бизнес, колкото и критично да се отнасяш към него, върхът се определя от популисткото мнение, а не от литературната критика. Да, киното или всяка друга форма на изкуство би могла да донесе ценности на обществото, но в крайна сметка тя се диктува от счетоводния показател, който решава съдбата на всеки бизнес - печалбата и загубата.

Схващането, че киното се движи от идеята за звездни приходи, се отнася за кино бизнеса навсякъде по света. Британските киносалони възстановиха по-голямата част от бизнеса си след излизането на последния филм за Бонд, а американските киносалони пожънаха значителен успех само с помощта на Марвел и Дисни. Това не е оправдание за филмите в стил Марвел, но подобно на таблицата с точките след целогодишен футболен сезон, цифрите в боксофиса не лъжат. Не и за популярността и бизнеса. Фактът, че Клои Чжао се зае след невероятния „Земя на номади“ с лесно забравимия „Вечните“, е доказателство, че създаването на филми за масите не е толкова просто, колкото го представя братството на критиците. Толкова трудно е да нацелиш правилната посока в по-универсалното, колкото и да създадеш нещо ново.

Вземайки предвид пандемията, много високобюджетни или пълни със звезди филми вероятно ще се представят по-слабо. Хората все още са далеч от това да запълнят всички седалки в киносалоните. Но явно платформата, на която авторите се доверяват да покажат изкуството си, вече се превръща в половината от битката.

За по-голяма част от хората по света киното остава просто развлечение, халюциногенна, изразителна доза от нещо, което ги изпраща за кратко в посока, неможещи нито да си я представят, нито да създадат сами. /БГНЕС

------------------------------------

Маник Шарма за „Фърстпост“