Преживяването в кинозалата отдавна е изтъквано и защитавано както от режисьорите, така и от критиците като оригиналния, идеалния начин за възприемане на киното. Цифрите показват, че хората отново се тълпят пред киносалоните (в сравнение с времето на пандемията). Това доказва не само, че киното е до известна степен устойчиво на критики, но и че високобюджетното филмово "събитие", което мнозина обявиха за обречено заради пандемията, е тук, за да остане.
Фактът, колкото и банално да звучи, е, че повечето зрители отиват на кино, за да избягат от действителността, да се докоснат до страна на живота, която не е тяхната собствена. Филмите за голям екран са средства за илюзия, създадени, за да превърнат обикновеността на собствения ви живот в живо, дишащо въплъщение на всичко, което няма да сте вие следващия път, когато се събудите.
Това не означава, че сериозни драми, ноар филми (предимно детективски филми от средата на миналия век – бел. ред.) или филми, свързани с мъка и страдание, не трябва да се прожектират в кината. Всъщност, в един идеален свят те биха били толкова възхвалявани и гледани от всички, колкото и фарсовата, изключителна поредица "Бързи и яростни" или предсказуемата поредица за Бонд. Но в киното, както и във всеки друг бизнес, колкото и критично да се отнасяш към него, върхът се определя от популисткото мнение, а не от литературната критика. Да, киното или всяка друга форма на изкуство би могла да донесе ценности на обществото, но в крайна сметка тя се диктува от счетоводния показател, който решава съдбата на всеки бизнес - печалбата и загубата.
Схващането, че киното се движи от идеята за звездни приходи, се отнася за кино бизнеса навсякъде по света. Британските киносалони възстановиха по-голямата част от бизнеса си след излизането на последния филм за Бонд, а американските киносалони пожънаха значителен успех само с помощта на Марвел и Дисни. Това не е оправдание за филмите в стил Марвел, но подобно на таблицата с точките след целогодишен футболен сезон, цифрите в боксофиса не лъжат. Не и за популярността и бизнеса. Фактът, че Клои Чжао се зае след невероятния „Земя на номади“ с лесно забравимия „Вечните“, е доказателство, че създаването на филми за масите не е толкова просто, колкото го представя братството на критиците. Толкова трудно е да нацелиш правилната посока в по-универсалното, колкото и да създадеш нещо ново.
Вземайки предвид пандемията, много високобюджетни или пълни със звезди филми вероятно ще се представят по-слабо. Хората все още са далеч от това да запълнят всички седалки в киносалоните. Но явно платформата, на която авторите се доверяват да покажат изкуството си, вече се превръща в половината от битката.
За по-голяма част от хората по света киното остава просто развлечение, халюциногенна, изразителна доза от нещо, което ги изпраща за кратко в посока, неможещи нито да си я представят, нито да създадат сами. /БГНЕС
------------------------------------
Маник Шарма за „Фърстпост“