Гърция безусловно подкрепя България по пътя й към Шенген. И Атина, и София, са единни срещу руската агресия в Украйна. Езикът на омразата и агресията нямат никакво място в Европейския съюз, който се опитва да бъде съюз на хора с общи ценности и общо бъдеще. Всяка страна-кандидат трябва да изпълнява критериите за членство в Съюза. Това каза посланикът на Гърция в България, Н. Пр. господин Алексиос Мариос Либеропулос, в интервю за БГНЕС. С него разговаряме за предизвикателствата в сферата на дипломацията и събитията в Балканския регион.
Двустранните отношения между България и Гърция са отлични, и са станали още по-тесни през последните 2 години, особено след руската инвазия в Украйна. Войната бе и причината за ускоряването на множество проекти между двете страни - главно в сферата на енергетиката, но и не само, подчерта Либеропулос.
Множество са областите, в които Гърция и България могат да си сътрудничат все по-тясно. Не само в енергетиката, но и в транспорта, и дигитализацията - пътна и железопътна инфраструктура – както, разбира се, и в областта на образованието и на културата. Нивото на сътрудничеството между България и Гърция е положително и стъпва върху здрави основи, отбеляза гръцкият посланик.
Позицията на Атина и София относно инвазията в Украйна е единна, отговори г-н посланикът – и двете страни осъдиха руската инвазия, и двете страни, в степента в която могат в рамките на ЕС, помагат на Украйна, както на двустранно, така и на ниво Европейски съюз. "Това сътрудничество на двете страни по темата е тясно не само в рамките на ЕС, а и в рамките на НАТО и на всички международни организации", заяви г-н Либеропулос. По повечето теми няма големи отлики. Има диференциации относно специални интереси или опасения, които има всяка държава членка, добави дипломатът.
По отношение на Западните Балкани и в частност европейския ход на Република Северна Македония и Албания, той отговаря, че „Гърция е започнала това укрепване, да кажем, на хода на Балканите към евроатлантическите институции главно в Европейския съюз още от Аджендата на Солун през 2003 г. Оттогава геополитическите обстоятелства в страните са се променили много. Но Гърция винаги твърди, че регионът не трябва да има празнини, нито в сигурността, нито пропуски в европейската си посока. Тъй като нашият регион е много важен и понякога има различни проблеми, в интерес на всички ни е да се движим в посока на безопасна, така да се каже, среда както икономически, така и в областта на отбраната и сигурността, на околната среда. Ние, Гърция, подкрепихме хода и на Северна Македония, и на Албания и винаги, както се случва във всички случаи, има определени критерии, които трябва да бъдат следвани от страните кандидати. Тези критерии трябва да бъдат спазени и да се спазват, но това важи за всички, тоест е важало и важи за всички. Така че да, това е ход, който желаем."
Езикът на омразата и агресията нямат никакво място в Европейския съюз, който се опитва да бъде съюз на хора с общи ценности и общо бъдеще, коментира посланикът в отговор на въпрос по темата, „и ревизионизмът също няма", добави той.
На въпрос на БГНЕС дали Косово и Сърбия теоретично могат да се превърнат в дестабилизиращ фактор в региона, той отговори, че теоретично да, но последните събития между двете страни са изключително положителна стъпка в обратната посока. Споразумението между Белград и Прищина в рамките на диалога между Белград и Прищина през февруари и анексът за прилагане на споразумението през март са много окуражаващи сигнали. Имаме и споразумението Вучич-Курти от май месец, съвсем скорошно, относно изчезналите лица, от 2 май, което показва положителна динамика, която поне ние, Гърция, подкрепяме. Гърция, както знаете, е една от четирите държави, които не признават Косово, но ние сме единствената от четирите, която има отдел за връзка в Прищина и отдел за интереси на Прищина в Атина. Както знаете, ние участваме в EULEX, европейската мисия, и в KFOR, и се опитваме да се доближим максимално и да тласнем Косово в европейска посока, както и Сърбия, който пожелае, разбира се, не е задължително, но това е положителна програма и положителен ход и за двете страни. И ще продължим да гледаме положително, но не само, а и да подкрепяме такива процеси.
Бежанската криза може да бъде решена чрез поддържане на външните граници на Европа, а Гърция си сътрудничи много добре с ЕС в опазването на своите граници. И Гърция - подобно на България - смята, че защитата на външните граници трябва да бъде във фокуса на ЕС, а не изграждането на вътрешни граници - това е въпрос от голямо значение и за Шенген. Засиленото сътрудничество с Турция, откъдето идват повечето вълни, е особено важно не само за Гърция и България, очевидно е важно и за нас, но и за целия регион и Европейския съюз.
Гърция подкрепи присъединяването на България към Шенгенското пространство. "Бих искал да припомня, че гръцкият министър по въпросите на миграцията и убежището Нотис Митаракис посети българския си колега - министъра на вътрешните работи и вицепремиер Иван Демерджиев относно миграцията, и показа твърдата подкрепа на Гърция не само на думи, но и на практика в разговорите с ЕС и чрез контактите с европейските колеги, загрижени за членството на България в Шенгенското пространство. Както знаете, Европейската комисия прецени, че България отговаря на критериите, но остават някои опасения на две държави членки и намирам за много положително, че се водят разговори между България и Австрия, и България и Нидерландия за разрешаване на тези последни належащи въпроси, опасения. Вярвам, че тези разговори ще доведат до конкретни решения", добави посланикът.
В заключение гръцкият посланик коментира, че разширяването на двустранните отношения и развитието на общите интереси на двете страни е важно и трябва да бъде приоритет./БГНЕС
