Зависимостта на Megalodon от детските градини може да е допринесла за края на тяхното 20-милионно управление в световния океан, твърдят учените.
Otodus megalodon - понякога класифициран като Carcharocles megalodon имал нужда от 25 години, за да достигне зряла възраст - "изключително бавна полова зрялост", казват авторите на изследователския труд.
Но след като достига зрялост древната акула е можела да достигне до 18 метра – това е три пъти по-голям ръст от най-голямата бяла акула, известна от хитовия филм „Челюсти“ от 1975 г.
Като върховен хищник и до изчезването му преди около три милиона години, възрастният мегалодон не е имал съперници сред другите океански хищници и е пирувал с по-малки акули и дори китове.
Но малките му били уязвими за атаки от други хищници.
"Нашите резултати разкриват за първи път, че "детските градини" са били често използвани от Otodus megalodon в големи времеви и пространствени мащаби", казаха авторите.
Мегалодоните са се радвали на топлите и умерени води от периода на миоцена /преди 5 до 23 милиона години/.
Но по-хладният период на плиоцена е бил далеч по-неподходящ за съществуването им. Докато плячката им се адаптира и се насочва към по-студени води, мегалодонът остава там, където океаните остават топли.
По-хладният климат вероятно е допринесъл за евентуалното изчезване на мегалодона./БГНЕС, АФП