Когато през февруари 32-годишната Хан губи работата си като дизайнер на интерфейси в Пекин, тя смята, че 10-годишният ѝ опит означава, че няма да ѝ се наложи дълго да търси друга работа.
Но тъй като търсенето на работа се проточва, тя започва да се притеснява. Изпратила е стотици молби за работа, но е била поканена само на четири интервюта.
Тъй като няма възможност за избор на професия, тя се е насочила към работа на непълно работно време, за да свърже двата края, като е работила като разносвач на храна - където е имала "късмета да изкарва по 20 юана (2,8 долара)" на ден - и като екскурзовод по магазините, от която се е отказала, след като е получила остър апендицит, както казва, от прекалено дългото стоене.
"Опитах всички възможни работи, но те или отнемаха твърде много енергия, или бяха твърде ниско платени", казва тя. "Изглежда, че е трудно да се поддържа елементарен живот всеки ден."
Според нея коренът на проблема на Хан е, че тя просто е станала твърде стара в очите на много бъдещи работодатели. Тя е на 34 години.
Хан, която CNN идентифицира само с фамилното ѝ име поради съображения за поверителност, е сред многото работещи милениуми в Китай, които се опасяват, че са се поддали на "проклятието на 30-те".
"Невидимата възрастова дискриминация за 30-годишните винаги е съществувала на работното място", заяви депутатът Дзян Шенгнан на събранието, съобщи държавният вестник China Youth Daily. "Огромна загуба на талант е да се отхвърлят кандидати заради възрастта им".
Дори високопоставени учени и длъжностни лица признаха проблема. В доклад от 2022 г. на държавния вестник People's Daily професор от управляваната от правителството Централна партийна школа - която обучава кадри на Китайската комунистическа партия - нарече проклятието "често срещано явление на масовия пазар на труда" и го обвини, че предизвиква широко разпространена обществена тревога.
Тази година държавната информационна агенция Синхуа предложи това, което смяташе за възможно решение - специални политики в полза на работниците над 35 години, заедно с финансова помощ и разпоредби срещу възрастовия подход.
За много от стотиците милиони китайски милениуми решенията не могат да дойдат достатъчно бързо. Тъй като Китай все още се бори да се възстанови от икономическите щети, нанесени от пандемията, и има признаци, че растежът му се забавя, безработицата се превърна в належаща грижа за мнозина. В национален мащаб официалният процент на безработица се покачи до почти рекордно високите 6,1 % през миналата година и макар че краят на блокирането донесе известно облекчение, той остава 5,2 %.
Въпросът е изведен на преден план отчасти от възхода на китайската технологична индустрия и нейната прословута "култура 996" - работа от 9 до 21 ч., шест дни в седмицата.
Това е безкомпромисен график, който е още по-труден за по-възрастните служители със семейства, но това е обичайно очакване в силно конкурентния и сравнително млад технологичен сектор на страната.
Експертите също така посочват, че младите работници, наети направо от училище, обикновено са по-евтини, въпреки че други предполагат, че предпочитанията не са свързани само с поддържането на ниски разходи.
В доклад на Синхуа от 2021 г. се изтъква, че служителите, които не са били повишени на управленско ниво до 35-годишна възраст, може да се възприемат като по-малко успешни и по този начин да са по-уязвими за съкращения.
Професорът от Централната партийна школа изтъкна тази теза в доклада си от миналата година, като заяви: "Най-общо казано, повечето служители с 10-годишен опит ще станат лидери или ръководители на екипи, ако способностите им са наистина добри. С други думи, "прагът на 35-годишните" не се отнася до самата възраст, а е мярка за трудовите способности на работодателите".
Но тези ограничения означават, че много хора се оказват като Хан, жител на Пекин: свръхквалифицирани, образовани, опитни и борещи се да се задържат на повърхността с постоянна работа./БГНЕС
