Десетки хора се събраха в Столичната библиотека, за да разберат защо Антарктида – най-студеният, най-високият и най-труднодостъпният континент на планетата, е мечта за толкова много учени, но и за романтици. Техни водачи в пътуването към ледения континент са гл. ас. д-р Гергана Георгиева и физикът Васил Груев, които са посещавали неведнъж това необикновено място, предаде репортер на БГНЕС.
„Пътят към Антарктида“ е първата публична лекция за 2024 г. от лекторията „Светът на физиката – на живот“.
Гл. ас. д-р Гергана Георгиева, преподавател в Катедра „Метеорология и геофизика“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, разказа пред БГНЕС, че с колегата ѝ са подготвили доста снимки. „Основно това, което ще разкажем, са нашите преживявания по време на експедициите, научните задачи и проекти, които реализирахме там. Аз съм сеизмолог, така че аз ще говоря за сеизмологичната част. А Васил Гурев, понеже има много по-богат опит с пътуванията до Антарктида, ще разкаже доста неща от откриването на континента, също така неговата част от изследванията по проектите, малко романтични спомени и нови неща“, каза тя.
Сеизмологът коментира и каква е сеизмологичната картина на Антарктида. „Южни Шетландските острови са доста активни. Те са рифтова зона, което предполага наличие на доста усилена вулканична дейност, което пък предполага от само себе си и доста висока сеизмичност. Наблизо, на около 40 км, се намира активният вулкан Дисепшън – ние имаме сеизмична станция, която работи целогодишно от 2020 г.“, обясни гл. ас. Георгиева и добави, че първата инсталация е от 2016 г.
Тя заяви, че има изключително много регистрирани земетресения, както и източници, които не са изучени. „Това е доста интересно, продължаваме да работим“, допълни сеизмологът.
Най-силното земетресение е регистрирано през 2020 г. „През 2020 г. имаше две земетресения с магнитуд около 7, които бяха малко по-далече, на север от остров Кинг Джордж. А иначе в района около базата 2021 г. имаше земетресение с магнитуд 5. Не сме го усетили. Това са данни, които са от световните центрове“, каза още гл. ас. Георгиева.
Тя описа първата си експедиция като доста интересна. „Не, че другите не са, но първата е винаги особена, защото е нещо ново. Когато се прибрах се чувствах така, все едно съм била на Луната – хем сме близо, хем сме далеч. Тогава нямаше и комуникации много лесни. Сега при последната, вече пета, се чувствах като у дома си“, сподели Георгиева, като отбеляза, че това е чувство, което повечето антарктици описват.
Васил Гурев, физик в Катедра „Атомна физика“ на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, каза пред БГНЕС, че мечтата за българска база на Антарктида се ражда преди повече от 32 – 33 години по идея на Христо Пимпирев. „Тази мечта беше трудна, красива. Минаха няколко години, докато имаше първи успех. И една малка къщичка през април месец 1988 г. се яви на един пустинен бряг на остров Ливингстън“, разказа той и посочи, че в продължение на две, три години е имало проблеми, но през 1993 г. е възстановена и се създава втората българска антарктическа експедиция, като оттогава досега всяка година има българско присъствие на Антарктида.
Българската база живее и се развива, и се радва на големи успехи. „Миналата година една наша отколешна мечта – да имаме собствен кораб, с който да стигаме на Антарктида, вече се реализира. А тази година има вече почти построен нов лабораторен корпус – много модерен, много красив“, подчерта физикът.
Той посочи, че българите, които са работили на Антарктида през годините, са били ентусиасти и са направили много при трудни условия.
Гурев изследва ледниците. „Континентът Антарктида е по-голям от Европа. Ние обикновено го виждаме на картата на света ниско долу и нямаме реална представа. Антарктида е най-високият континент“, обясни той и добави, основната част на континента е лед, като дебелината му на някои места достига 4300 м.
90% от всичкия лед на планетата, съответно и прясната вода, са на Антарктида. „Ледниците се движат. Кое управлява процесите в тях – това са неща, които са и интересни, и важни. Тези части от ледниците, които са в периферията изключително в Антарктическия полуостров, където наблизо е и нашата база, са изключително чувствителни към климатичните промени и следенето на динамиката в развитието на ледниците дава важна и ценна информация за климатичните промени в региона“, каза физикът и допълни, че в този смисъл изучаването на ледниците е много важно.
Около 20% се е повишило нивото на Световния океан от началото на миналия век. „Това е точна число. Но оттук нататък има прогнози. Лошата прогноза е, че океанът до края на 2100 г. би могъл да се повиши с метър и половина, след още 200 г. с 5 м.“, отбеляза Гурев и обясни, че ужасяващото е, че ако до 2300 г. има 5 м по-висок Световен океан, това са десетки градове, които ще бъдат залети.
Според него е сигурно, че това е нещо, което човечеството не би допуснало да се случи, но е важно да се „уплашим навреме“.
Средногодишната температура в Ледения купол на Антарктида е минус 56 градуса. „На станция Восток е измерена температура минус 88,3 градуса“, разказа още Гурев.
Физикът уточни, че само на Антарктическия полуостров има около 140 ледника. „Установено е, че около 90% от тях намаляват част от своята маса, докато другите 10% имат различно поведение. Поведението на ледниците е доста индивидуално, зависи от страшно много неща“, заяви още той и заключи, че заради това е важно да се изследват колкото се може повече ледниците, за да се правят по-точни прогнози за бъдещето. /БГНЕС
