Бившият френски министър на правосъдието Робер Бадентер, който през 1981 г. сложи край на смъртното наказание във Франция, почина на 95-годишна възраст, съобщи неговият помощник Од Наполи.
Бадентер, който е бил и ръководител на най-висшата административна инстанция на Франция - Конституционния съвет, е починал през нощта, каза тя, предаде АФП.
"Адвокат, министър на правосъдието и човекът, който отмени смъртното наказание, Робер Бадентер не спря да пледира за просвещение. Той беше човекът на века, човек с републиканска съвест и дух, който беше изцяло френски", написа президентът Еманюел Макрон в Х.
Бившият френски министър на правосъдието Робер Бадентер, който почина на 95-годишна възраст, спаси много животи, като посвети своя на борбата срещу смъртното наказание и изигра ключова роля за забраната на ужасяващата гилотина през 1981 г.
Адвокатът, който казваше, че не може да се примири с " убийствената съдебна система", беше широко очернен за това, че прокара закон за забрана на смъртното наказание в момент, когато повечето французи все още подкрепяха тази практика.
По-късно той заяви, че "никога не се е чувствал толкова самотен" в борбата си срещу смъртното наказание, което във Франция се изпълнява чрез обезглавяване с гилотина - практика, датираща от времето на Френската революция през 1789 г.
Но през следващите години той беше приветстван за своята почтеност и държавническо мислене. Син на еврейски търговец на кожи, депортиран в нацистки концлагер по време на Втората световна война, той си е изградил репутация на адвокат, който защитава - често успешно - известни дела, които колегите му не смеят да засегнат. "Влизахме в съда през входната врата, а след като присъдата беше прочетена и обвиняемият беше в безопасност, често се налагаше да излизаме по скрито стълбище", спомня си човекът, наричан от привържениците на смъртното наказание "адвокат на убийците".
През 1972 г. кариерата му претърпява решителен обрат, след като един от клиентите му, Роже Бонтем, е обезглавен за второстепенната си роля в убийството на медицинска сестра и пазач по време на бягство от затвора.
Бадентер е преследван от неуспеха си да извоюва отлагане на екзекуцията на Бонтем в дело, което променя позицията му по отношение на смъртното наказание "от интелектуално убеждение до войнствена страст".
Пет години по-късно той помага да се убеди журито да не екзекутира Патрик Хенри за убийството на седемгодишно момче, като веднага се превръща в омразна фигура за много французи, които искат главата на Хенри.
Бадентер превръща делото в изпитание на смъртното наказание, като призовава експерти, които описват с ужасяващи подробности работата на гилотината. "Гилотинирането не е нищо по-малко от това да вземеш жив човек и да го разрежеш на две", твърди той. По време на кариерата си той спасява от екзекуция общо шестима души, като при това си навлича смъртни заплахи.
Роден е в Париж на 30 март 1928 г. в семейството на еврейски търговец на кожи, имигрирал от Бесарабия, днешна Молдова. Когато е едва на 14 години, баща му е сред група евреи, събрани от Гестапо в югоизточния град Лион и депортирани в концентрационния лагер Собибор в днешна Полша, където умират. Младият Бадентер развива силно чувство за справедливост, което го води до дипломиране по право във Франция, последвано от магистратура в Колумбийския университет в Ню Йорк, с акцент върху етичните въпроси. При назначаването си за министър на правосъдието в социалистическото правителство на президента Франсоа Митеран през юни 1981 г. Бадентер превръща прекратяването на смъртното наказание в непосредствен приоритет. Последната екзекуция във Франция е извършена през 1977 г., когато е убита Хамида Джандуби, тунизийска имигрантка, осъдена за измъчване и убийство на млада жена. Само четири месеца след встъпването си в длъжност Бадентер прокарва премахването на смъртната присъда в парламента с историческа реч, в която осъжда "скритите екзекуции на разсъмване", които са "колективен срам" за Франция. Разрушавайки мита за предполагаемия възпиращ ефект на смъртното наказание, той твърди: "Ако страхът от смъртта спираше хората, нямаше да имаме велики войници или велики деятели".
Бадентер продължава да влиза в историята през 1983 г., когато успява да накара Боливия да екстрадира Клаус Барби, бивш шеф на нацистката тайна полиция Гестапо, във Франция. Известен по време на германската окупация на Франция като "касапинът от Лион", Барби е съден за престъпления срещу човечеството и осъден на доживотен затвор в знаково дело, в което жертвите на Холокоста за първи път застават пред съда във Франция.
По време на петте си години като министър Бадентер също така премахва закон, дискриминиращ гейовете относно възрастта за сексуално съгласие, и работи за подобряване на условията във френските затвори. Издигната фигура във френския обществен живот, той е бил председател на Конституционния съвет и член на френския Сенат от 1995 до 2011 г. Смъртното наказание остава проклятието на неговото съществуване до края. Бадентер се зарича, че ще работи "до последния си дъх" за постигане на глобална забрана на тази практика и продължава да води кампании срещу екзекуциите в Китай и САЩ и през по-късните си години. /БГНЕС
