Ще създадем ли световен орган за борба с климатичните промени?
През 1859 г. швейцарският бизнесмен Жан-Анри Дюнан пътува до Северна Италия, за да обсъди с френския император инвестициите си в Алжир. Бизнес срещата се провежда близо до мястото на битката при Солферино - ключов сблъсък във войната за независимост на Италия. Развълнуван от кръвопролитията и гледката на 40 000 ранени войници, изоставени на бойното поле, Дюнан решава да посвети живота си на оказването на хуманитарна помощ в зоните на военни действия.
Той е изненадващо ефективен. Благодарение на неговата инициатива през 1863 г. е създаден Червеният кръст, към който скоро се присъединява и турският Червен полумесец. През 1864 г. представителите на основните европейски сили подписват първата Женевска конвенция "за облекчаване на състоянието на ранените в полевите армии". През 1867 г. Дюнан обявява банкрут, тъй като бизнес интересите му са напълно изместени от филантропската му дейност.
Идеята на Червения кръст е проста, но революционна: дори войната не бива да потъпква обикновената човечност. Колкото и жестоки да са конфликтите между народите, грижата за ранените и тяхното благополучие налагат на воюващите страни задължение за сътрудничество.
Може ли сега подобен принцип да се приложи към жертвите на климатичните бедствия?
Независимо дали става въпрос за наводнения или суши, циклони или мегапожари, климатичната криза води до експоненциално нарастване на броя на природните бедствия и на броя на засегнатите от тях хора. По данни на ООН климатичните катастрофи са се увеличили пет пъти през последните 50 години, а САЩ неотдавна поставиха нов рекорд по брой на бедствията, нанесли щети за милиарди долари за една година. Дори и при най-оптимистичните сценарии тези тенденции ще се запазят в близко бъдеще.
Държавите имат много различен капацитет за подпомагане на населението си при бедствия, а последиците от климатичните промени засягат непропорционално много държави с по-ниски доходи. Фондът за загуби и щети, договорен на срещата на Cop28 в Дубай, признава това. И така, ето една допълнителна идея: ако има Червен кръст, основан в подкрепа на хората, засегнати от въоръжено насилие, защо да не можем да създадем Зелен кръст за засегнатите от климатични бедствия?
Вярно е, че предложенията за международна помощ често се отправят бързо след земетресения или катастрофални наводнения. Но те са ограничени до големи бедствия като наводненията в Либия през септември 2023 г., действат на ad hoc принцип и нямат изграден капацитет за координация между различните национални спасителни екипи.
Вместо това си представете планетарни сили за гражданска защита с капацитет за бързо реагиране и ясен оперативен опит, гарантиран от редовно съвместно обучение и финансиране. Когато в северната част на Африка избухнат горски пожари, близките екипи от Европа, Близкия изток и Африка на юг от Сахара ще могат да се включат, знаейки какво точно да правят. При наводнения в Югоизточна Азия китайският, индийският и австралийският корпус ще знаят как най-добре да координират помощта си.
Подобно на Международния комитет на Червения кръст, този орган би могъл да бъде независим от която и да е държава, но да се финансира както от публичния, така и от частния сектор, като работи с професионални национални спасителни екипи и доброволци. Той би осигурил осезаема сигурност и известна равноправност между нациите, гарантирайки минимален общ стандарт на защита за всички жители на света. Представете си я като ограничена застраховка срещу бедствия на планетата.
Разполагаме с ранни образци на това как би могла да изглежда една такава инициатива. Европейският механизъм за гражданска защита обединява ресурсите на всички държави - членки на ЕС, и на 10 държави извън ЕС, за да координира разполагането и предоставянето на помощ в случай на бедствия в участващите държави. В Северна Америка пожарникарите в Калифорния и Канада вече си помагат взаимно при справяне с мегапожари.
Ползите от координацията далеч биха надхвърлили бюрократичните разходи за структурирано сътрудничество. Всъщност ние вече правим това за нашата военна отбрана. Много държави организират съвместни военни учения, за да гарантират оперативната съвместимост на своите сили: защо трябва да сме по-сговорчиви в прилагането на насилие, отколкото в защитата на живота?
Планетарният орган за гражданска защита би могъл да разшири обхвата си от помощ при климатични бедствия до опазване на природата. По време на Голямата депресия през 30-те години на миналия век Франклин Д. Рузвелт създава Граждански корпус за опазване на околната среда, за да наеме безработни, които да се трудят за развитието на националните паркове и опазването на горите в страната. Не бихме ли могли да си представим подобен корпус за опазване на околната среда, в който млади хора от цял свят да се включат в опазването на общия им дом?
В крайна сметка подобна глобална инициатива би допринесла за нещо повече от материална защита на жителите на света: тя би насърчила така необходимото чувство за обща принадлежност към нашата споделена и застрашена планета. Червеният кръст се ражда по бойните полета на Северна Италия. Тъй като военните и икономическите конфронтации около нас се засилват, изолирайки хората, докато планетата ни „гори и се дави“, светът плаче за инициативи, които да обединят общата човешка загриженост.
Силите за гражданска защита на планетата биха представлявали ограничено, но конкретно начало./БГНЕС
-------------------------------------------------
Лоренцо Марсили, „Гардиън“