На три километра от град Костинброд се намира уникално място за среща с Бога, с българската история, но и с разкошна природа, предаде репортер на БГНЕС. Шияковският манастир е изключителен бисер в короната на т.нар. среден ринг от манастири край София.
И днес няма точна информация кога е създаден той. Предполага се, че съществува от времето на цар Иван Шишман, като според преданието, в средата на XIX век – през 1929 г., е издигнат на мястото на средновековен български манастир от времето на цар Иван Шишман.
През 1929 г. е възстановен църковният храм на обителта и допреди няколко години той е бил единствената сграда в манастира – стопанските и жилищни постройки били разрушени. Сега в близост до църквата има изградена нова жилищна сграда с голяма магерница.
Манастирът е място, тясно свързано с историята на град Костинброд. Негов игумен през периода 1870 – 1871 г. е бил Иван Стоянов Караиванов (отец Генадий) – участник в Първата българска легия на Георги Раковски. По негова покана Васил Левски гостува на манастира, създавайки таен революционен комитет.
По инициатива на Генадий, Васил Левски два пъти посещава манастира и основава в него таен революционен комитет. Подробности за основаването на тайния революционен комитет са дадени в първото издание на книгата на Надежда Берова за Шияковския манастир, откъс от която е изложен в манастира:
..“От Костинброд идват Стойко Тонев от Горната махала, Димитър Ст. Духов от Духовата махала и Ильо Гълъбов от Палавозовата махала. От Шияковци присъствуват Ангелаки Цветанов, Божин Гончев Бръмбарев и Доне Петков Кулячин. Село Маслово също е имало представители, но не се знае кои са били. На събранието се взема решение за образуване на таен революционен комитет. Участниците полагат клетва.
Поп Владо (Владимир Г. Попов) от Шияковци, който дълги години е служил в манастирската черква, разказва по сведения от дядо си, също свещеник в манастира, че Васил Левски го е посещавал два пъти. За пребиваването на Апостола в Шияковския манастир споменават акад. Иван Унджиев в книгата си „Васил Левски“, и много по-рано – Величко Белунов Душков в статията „Апостолът между шопите от Софийско и Пиротско“.
По-късно отец Генадий става игумен на Драгалевския манастир. Участва в подготовката на Априлското въстание в Македония, през 1876 г., взима участие в Руско-Турската Освободителна война /1877 – 1878 г./, както и в Сръбско-Българската война през 1885 г. Умира през 1900 г. в манастира Света гора в Атон./БГНЕС
