Преди 50 години в Италия на всяко дете на възраст до 6 години се падаше по един човек над 65 години. Точно преди Коледа националната статистическа служба на Италия, Istat, разкри, че сега съотношението е 5,6 към 1. Пирамидата на населението се е обърнала, като 24% от италианското население вече е над 65 години.
С нарастването на смъртността всяка година населението на Италия намалява с около 180 000 души годишно. Населението е спаднало под 59 млн. души и ако настоящите тенденции се запазят, вероятно до 2070 г. ще намалее до 48 млн. души.
Това може да се види ясно и с просто око. В италианските градове има толкова много възрастни мъже, че феноменът "umarell" се е превърнал в мем: това е ласкав термин за пенсионерите, които с ръце зад гърба се събират около строителните обекти, за да наблюдават напредъка.
В същото време основата на пирамидата на населението става все по-тънка. През 2022 г. в цялата страна са се родили само 392 500 деца, а коефициентът на плодовитост вече е 1,25. В Сардиния ситуацията е още по-отчетлива, като коефициентът на плодовитост е 0,95.
Затова в страната непрекъснато се закриват училища: през последните девет години са закрити 2600 детски и юношески училища, а според изчисленията в рамките на десетилетие учениците ще бъдат с милион и половина по-малко, което означава още повече закривания. Много отдалечени провинциални селища са превърнати в градове-призраци, които се пълнят само по време на дългите летни ваканции.
По почти всички статистически показатели, засягащи раждаемостта, Италия вече е в отклонение. Страната държи европейския рекорд за най-висока възраст на майките, които раждат за първи път (31,4 години). Това отчасти се дължи на факта, че 70,5 % от италианците на възраст между 18 и 34 години все още живеят с родителите си - ефективен контрацептив, ако изобщо има такъв.
Липсата на раждания се дължи и на основни икономически причини: според Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) Италия е единствената страна, в която реалните заплати всъщност са намалели между 1990 и 2020 г.: средната брутна заплата от почти 27 000 евро годишно е с 12 % по-ниска от средната за Европа и с 23 % по-ниска от тази в Германия. "Няма как да си позволя да имам дете", каза Киара, 32-годишна жена, интервюирана от „Гардиън“.
Подобни минимални заплати означават, че повечето желаещи да станат родители и двамата трябва да работят, но в действителност само 51,3 % от жените в трудоспособна възраст в Италия са действително заети (в сравнение с над 70 % в Германия и Обединеното кралство и 68 % във Франция).
Професор Арнщайн Аасве, демограф от норвежки произход от университета "Бокони" в Милано, твърди: "Има нещо, което просто не работи в Италия. Сякаш младите хора не могат да стартират по някакъв начин".
Той изтъква факта, че Италия е на второ място по дял на младите хора между 15 и 29 години в Европейския съюз: 19 %, при средно 11,7 % за ЕС. В същото време много от най-способните и амбициозни италианци са избягали в чужбина в търсене на по-добри възможности: от 5,8 милиона италианци, които живеят в чужбина, 36,3 % са на възраст под 34 години.
Често се изказва предположението, че в Италия се раждат по-малко деца, защото парадоксално семейството е толкова доминиращо. Като се има предвид, че в Италия социалната система е много слаба, семействата са обременени от това да се грижат за родителите или внуците си, да осигуряват транспорт, детски градини и жилища. Сякаш задълженията към едно семейство възпрепятстват създаването на друго.
Въпросът за демографската криза в страната се издига в политическия дневен ред, тъй като националистическото правителство на Джорджа Мелони вижда в раждаемостта символ на патриотична сила. В миналото тя често се позоваваше на теория на конспирацията, известна като "голямата подмяна", според която елитите умишлено заменят местните бели европейци с имигранти. Така че за нея раждаемостта е свързана с расовото оцеляване. Тя назначи министър на семейството, който е против абортите, и присъства на митинги за увеличаване на броя на новородените до 500 000 годишно.
Мусолини въведе наказателен данък върху ергените, а Мелони намали наполовина ДДС върху пелените и бебешкото мляко. Но да се подтикнат масите към създаване на семейства е много трудно. А дори и хората да решат да имат повече деца, те започват да работят и стават данъкоплатци едва две десетилетия по-късно.
Има едно много по-бързо решение, което често се изтъква от италианските демографи, но то е политически проблематично за едно дясно правителство: имиграцията. Линда Лаура Сабадини, директор в Istat беше категорична, че сега това е единственият отговор.
"Имаме нужда от мигранти", каза тя. "Само с повече мигранти в трудоспособна възраст населението ще нарасне незабавно и ще гарантира изплащането на пенсиите на бързо застаряващото население."
Някои обаче смятат, че Италия дори не трябва да търси решение. FutuRes е финансиран от ЕС изследователски проект, който оспорва познатото схващане, че възрастните хора са проблем, а отговорът е младежта. Вместо да се опитва да обърне неизбежна обществена тенденция, екипът от демографи, икономисти и експерти по политики анализира цифрите, за да покаже, че проблемът не е във възрастта, а в здравето, или че грижите за възрастните хора не са непременно бреме, а бизнес възможност.
След един век неуспешни политики по отношение на раждаемостта може би това е най-разумният подход: да се приеме, че пирамидата на населението вече е обърната, и да се изготвят политики, които отчитат тази реалност, вместо да се надяват да я обърнат./БГНЕС
----
Тобиас Джоунс, „Гардиън“
