Двамата лидери се срещат този понеделник в Хамбург, в неформална обстановка, за да възстановят динамиката между Париж и Берлин, пише "L'express".
"Не сме съгласни за нищо" - без никакво притеснение, в уютната обстановка на конференцията на посланиците, германският министър на икономиката Роберт Хабек обобщи в началото на септември състоянието на актуалните отношения между Франция и Германия. В Брюксел има нарастващо отчаяние от тази пропаст, приписвана на факта, че трите партии, формиращи коалицията, управляваща в Берлин (либерали, социалисти и еколози), се борят помежду си да намерят консенсус. В коридорите на институциите на Европейския съюз всички са наясно, че когато французите и германците, които въплъщават две различни визии, се съгласят по една тема, много други като цяло са съгласни.
Ясно е обаче, че двигателят е счупен. Списъкът с въпроси, по които двамата партньори не могат да постигнат съгласие е доста дълъг. Най-проблемна е реформата на европейския пазар на електроенергия. Ако Париж пледира ядрената енергия да бъде призната за зелена енергия, Берлин, който се отказа от нея, когато Ангела Меркел беше канцлер, отказва да й позволи да се възползва от субсидии от общността. Друг предмет на спорове: германската инициатива за „Европейски небесен щит“. Берлин не е включил системата земя-въздух, която французите разработиха с италианците, SAMP-T (или „Мамба“). Еманюел Макрон многократно е изразявал раздразнението си по тази тема.
По покана на канцлера Олаф Шолц френският президент пристигна за двустранната среща в Хамбург на 9 и 10 октомври, за да се опита да събере парчетата по най-добрия възможен начин. Но този път в неформална обстановка, малко като интеграционен семинар: „Ще ходим с лодка, ще се разходим по Елба, ще ядем Brötchen [бел. на редактора: кифлички] с риба и ще си поговорим в средносрочен и в дългосрочен план“, обясни съветник от Елисейския дворец. Не се очаква окончателно изявление. Трябва да се каже, че срещата може да бъде и пълно разочарование - както нищо не излезе от френско-германския съвет на министрите на 23 януари, по повод 60-ата годишнина от Елисейския договор, подписан от генерал Де Гол. и канцлера Конрад Аденауер.
„Хубаво е, че има желание за нов работен формат, по-малък и по-оперативен“, казва Ерик-Андре Мартин, секретар на Комитета за изследване на френско-германските отношения ИФРИ и автор на ново проучване „Как украинската война принуждава Германия да преосмисли модела си“. "Тези съвети на министрите, където самият факт на обединяване е ценност сам по себе си, вече не са непременно правилният начин за намиране на общи решения.“ Извън "гневните" теми, по които ще бъде трудно да се споразумеят, лидерите на Франция и Германия са планирали две работни сесии със своите министри, посветени на изкуствения интелект и трансформацията на индустриалните общества. Цел: да се открият „френско-германски пътища, които могат да подхранват европейския дневен ред“ и „да се поставят конкретни инициативи на масата“.
Тази губеща значимостта си инициатива напомня на друга. През 2000 г. различията относно реформата на европейските институции и общата селскостопанска политика, извадени наяве по време на среща на върха в Ница, доведоха до криза на доверието между французи и германци. За да избегнат разрив, президентът Жак Ширак и канцлерът Герхард Шрьодер започнаха да говорят директно един на друг, в малка група, в неформалната обстановка на един елзаски ресторант в Блезхайм. „Те бяха двама бонвивани! Няма същия потенциал за алхимия между суровите Шолц и Макрон, с много различни темпераменти. И двамата, обаче, знаят, че нямат друг избор, освен да намерят начини да продължат напред, за да гарантират мястото на Европа в света“, подчертава Ерик-Андре Мартин. /БГНЕС
