„Реколтата е сравнително добра, но проблем ни създават дъждовете, трудно се бере в такова време, а и самата череша се напуква, за това изкупвателната цена за преработка е по-ниска от миналата година. А тя е от 75 стотинки до 1 лев. На берачите се плаща по 35-40 стотинки за преработка и 45-50 стотинки за прясна консумация“, каза още Димитров.
Той отглежда доста сортове, смята, че това до някъде е грешка, гаранция за изкупуване на продукцията никой не може да ти даде. В момента има търсене за прясна консумация, а неговата череша е дребна и тя не може да бъде изкупена като такава.
„Като членове на сдружението до някъде имаме гаранция, ще си продадем продукцията, но като сме „на светло“ имаме повече разходи по прибирането и реализацията на реколтата – всичко минава по банков път. Така сме и по-малко конкурентноспособни на колегите от „сивия сектор“”, смята черешопроизводителят.
Той е откровен, признава, че прибирането на реколтата е свързана с нерви и проблеми, от които му белеят косите, остава само хамалогията. А относно берачите – проблем с тях няма, тъй като доста се върнаха от чужбина заради пандемията. С болшинството от тях се сключват еднодневни договори.
Любомир Димитров бърза заради проблемите с прибирането на реколтата, качва се на трактора с калните ботуши и тръгва да ги решава.
Черешовите масиви край Невестина се беряха днес въпреки мрачното и дъждовно време. Край пътя за село Лиляч се чува глъч, черешите бере Иво. Ако на Любомир косата му е побеляла от бизнеса, то на Иво главата му е гола е като билярдна топка под шапката.
Черешите му беряха изцяло предимно пенсионери, докато младите се оплакват, че няма работа.