Преди време България обяви стартирането на проекта за Вертикален газов коридор. По тази инициатива втечнен природен газ (ВПГ), регазифициран в гръцки пристанища, ще бъде доставян на европейски държави, включително Украйна. В Гърция се намира терминалът за ВПГ Ревитуса с годишен капацитет от 7.5 милиарда кубични метра. От 2019 г. ВПГ се доставя на България чрез този терминал. Според българските власти проектът е предназначен като алтернатива на руските газови доставки за европейските пазари.

Министърът на енергетиката Живко Станков обяви планове за започване на строителството на Вертикалния газов коридор в следващите седмици. Проектът ще позволи на държави като Румъния, Унгария, Словакия и Молдова да заменят доставките от Русия. Очаква се системата да транспортира до 10 милиарда кубични метра газ годишно от гръцките пристанища, включително и към Украйна. България е инвестирала близо 350 милиона долара в разработването на своя участък от проекта. Едновременно с това София води преговори за дългосрочни договори за доставка на LNG, за да запълни капацитета на коридора. Българският участък трябва да бъде завършен до края на следващата година.

Водят се преговори с Унгария, Молдова и Украйна за съвместни търгове за закупуване на LNG. Един от основните приоритети е осигуряването на дългосрочни договори за стабилно снабдяване и фиксирани цени.

Проектът за Вертикалния газов коридор беше официално обявен през лятото на миналата година, макар дискусиите да датират още от 2016 г. Първоначално той беше предложен от Гърция, България, Румъния, Унгария и Австрия. С неотдавнашното включване на Молдова и Украйна, новият коридор ще следва маршрута на съществуващия Трансбалкански газопровод, който се простира от Украйна до Гърция. Сега газът ще тече в обратна посока – от Турция към Украйна – за разлика от миналото. Части от Трансбалканската система вече се използват за транспортиране на газ от газопровода „Турски поток“.

България и Турция водят преговори за увеличаване на капацитета за транзит на газ. Русия очаква, че това може да доведе до увеличение на нейния износ на газ. Разширяването на газопреносната инфраструктура на границата между България и Турция обаче ще позволи увеличени доставки от Азербайджан и Централна Азия.

Понастоящем единственият действащ маршрут за транзит на руски газ към Европа преминава през България като продължение на „Турски поток“. Преговорите между София и Анкара се очаква да продължат до 2 май. Турция е изразила подкрепа за проекта. По-рано Анкара обяви готовност да разшири транспорта на метан към ЕС. Експерти свързват ентусиазма на Турция с изтичането на няколко дългосрочни договора с „Газпром“ през 2025 г.

Експерти обаче смятат, че България остава слабото звено в европейската газопреносна система. Специализираното издание Drilling & Oil отбелязва, че в началото на юни миналата година България обяви началото на строителството на два интерконектора като част от Вертикалния газов коридор: дублиране на участъка Кулата-Кресна за увеличаване на капацитета на интерконектора Кулата-Сидирокастро с Гърция и дублиране на Рупча-Ветрино за увеличаване на потоците към Румъния през интерконектора Негру Вода–Кардъм.

„Дублиране“ означава изграждане на паралелен участък тръбопровод с цел увеличаване на пропускателната способност на основната линия.

Участниците в проекта за Вертикалния газов коридор очакват той да позволи внос на ВПГ от САЩ, Египет, Азербайджан и евентуално други каспийски държави.

Що се отнася до Азербайджан, Трансадриатическият газопровод (TAP), който е част от Южния газов коридор, понастоящем има капацитет от 10 милиарда кубични метра годишно. До 2027 г. се очаква този капацитет да се удвои – до 20 милиарда кубични метра. През 2022 г. беше завършен интерконекторът Гърция–България (IGB). Той свързва националните газопреносни системи на двете страни, свързвайки Комотини в Североизточна Гърция със Стара Загора в Южна България. Общата дължина е 182.6 км, с начален капацитет от 3 милиарда кубични метра годишно, разширяем до 5 милиарда.

Що се отнася до амбициозните планове на Турция да стане континентален газов хъб, през август миналата година турският министър на енергетиката и природните ресурси Алпарслан Байрактар съобщи в Баку, че Анкара планира да изнася газ, получаван от над 30 страни, под единна марка – Turkish Blend. Според него, за да стане енергиен хъб, е необходимо разнообразие от енергийни източници и голям брой доставчици: „Газ от една страна трябва да се конкурира с друга.“ Той отбеляза и текущата работа по разширяване на капацитета на два плаващи терминала за съхранение и регазификация (FSRU). „Тръбопроводът от България ще позволи доставка на газ нататък към Румъния, Унгария, Словакия, Северна Македония и Сърбия. Единствената пречка по този маршрут е ограниченият капацитет на тръбопровода в България, който в момента е 3.5 милиарда кубични метра“, заяви Байрактар, уточнявайки, че се работи за удвояване на капацитета за транзит през България. Той подчерта, че няма нужда от нов тръбопровод – необходими са само инвестиции за разширяване на съществуващата инфраструктура.

Развитието на Вертикалния газов коридор и амбицията на Турция да стане континентален енергиен хъб отразяват по-широката трансформация в енергийната архитектура на Европа. Докато континентът се стреми да диверсифицира източниците си на енергия, да намали зависимостта от руския газ и да засили регионалната свързаност, проекти като този подчертават нарастващото значение на Югоизточна Европа в уравнението на енергийната сигурност. Стратегическото сътрудничество между страни като България, Турция, Гърция и Азербайджан вече не е просто регионална инициатива – то се превръща в ключов елемент от дългосрочната енергийна устойчивост на Европа. | БГНЕС

---

Турал Хейбатов, News.Az