Смъртта на папа Франциск в понеделник, 21 април, поднови интереса към наградения с „Оскар“ филм „Конклав“.

Филмът „2024 г.“, режисиран от Едуард Бергер, който разглежда избора на нов понтифик, е достъпен в различни онлайн платформи.

Гледаемостта на „Конклав“ е скочила с 283% в деня, когато се спомина Франциск. В контекста на това число може да се каже, че на 20 април „ Конклав“ е генерирал около 1,8 млн. минути гледане, а в края на 21 април този брой е нараснал до 6,9 млн. минути.

Друг филм на ватиканска тематика, драмата на Netflix от 2019 г. „ Двамата папи“, също предизвика интерес, като гледаемостта му нарасна с 417%.

Папският трилър „Конклав“, базиран на едноименната книга на Робърт Харис, е фиктивна версия на процеса на избор на нов понтифик при закрити врата, който ще започне и в реалния живот на 5 май. 

Продукцията е адаптирана по романа от 2016 г. на Робърт Харис - автор, известен най-вече с произведенията си в областта на историческата фантастика и написал сценариите за филмите на Роман Полански „Писател-призрак“ и „ Офицер и шпионин“. Така че не, филмът не е базиран на истинска история.

Въпреки това Харис разкрива в интервю за TIME през 2024 г., че елементи от историята са вдъхновени от реални събития.

„Има дневник на кардинал от конклава, избрал Ратцингер за папа Бенедикт, в който се описва процесът на гласуване и опитът Ратцингер да бъде спрян“, казва той пред Евронюз.

„Имаше и един голям либерален кардинал от Милано, от когото се очакваше година след година да стане папа. Той винаги беше фаворит, но след първото гласуване остана едва трети. Това е героят на Стенли Тучи във филма и поставя началото на човешката драма - човек, който е чакал цял живот, само за да му се изплъзне целта.“

Що се отнася до обективността, Бергер подчертава, че за това са допринесли посещенията във Ватикана, консултантът на снимачната площадка, който помага да се гарантира точността за католическия ритуал, както и богатите проучвания, предоставени от Харис. Много експерти похвалиха филма за подробния му подход при представянето на избора на нов папа.

Катлийн Спроуз Къмингс, историк на католицизма в Нотр Дам, заяви пред „Гардиън“: „Филмът наистина добре балансира между човешкото - хора, мъже, които са амбициозни, които имат много силни чувства за това от какво се нуждае църквата“.

Филмът на Бергер прецизно представя процеса на гласуване, необходимостта от претърсване на Сикстинската капела за електронни подслушвателни устройства преди гласуването и какво се случва, когато не е постигнато мнозинство от две трети: гласовете се изгарят, за да се получи черен дим, за разлика от белия дим, когато е избран нов папа.

Според Томас Рийс, колумнист в Religion News Service с докторска степен по политически науки от Калифорнийския университет в Бъркли, филмът е достоверен. „Процедурата на гласуване е направена много добре“, казва той.

Бил Кавано, професор по католически науки в университета „ДеПол“, е съгласен: „Със сигурност мизансценът на филма се старае да бъде много точен в това отношение“.

Въпреки това Кавано заяви, че героите са „малко преувеличени“ и че кардиналите „не попадат точно в прогресивни и консервативни лагери, а като цяло те са по-скоро смесени“. | БГНЕС