По-дълги фигури, по-малки черепи, по-тъмна кожа... Какво ще стане, ако климатичните промени окажат влияние върху външния вид на човека? Тъй като планетата се нагрява бързо, телата ни може да се променят от повишаването на температурите.

Изменението на климата оказва влияние върху човешката морфология, но всичко зависи от това за кои популации става дума и за колко голямо затопляне става дума“, посочи Ален Фромен, антрополог и биолог в Националния музей на естествената история на Франция (Muséum national d'histoire naturelle). 

Дали става въпрос за допълнителни 1°C, 4°C или 10°C? Това не е едно и също“, добави той.

Човешката еволюция се ръководи от принципа на естествения подбор, според който околната среда влияе върху външния вид на живите същества, така че те да се адаптират към средата си.

Климатът е в основата на еволюцията на човешкия външен вид.

Тази теория е известна като теория на радиатора. В зависимост от региона на света и горещия или студения климат се появяват типични морфологии. 

„Инуитите имат причина да имат тяло, близко до кълбо, с голяма телесна маса и къси крайници, защото там се лесно губи топлина“, анализира Ален Фромен, който посочи, че тези северни народи имат къси крака и ръце, както и голям гръден кош, за да ограничат обмена с външния свят. 

„Това важи и в обратната посока - в много горещи региони като Източна Африка морфологията е дълга и стройна“, допълни той.

Обяснението е просто. Телесната маса - която генерира топлина - е по-ниска, когато климатът налага охлаждане на тялото. По същия начин хората, живеещи в страни с високи температури, са склонни да бъдат високи, с голяма телесна повърхност. Това се нарича евапотранспирация“, обясни Ален Фромен. 

Всички човешки същества имат потни жлези, които отделят течност [пот] за охлаждане на тялото, но те са по-необходими при горещ климат. Така че колкото по-голяма е повърхността на тялото, толкова по-ефективно е изпотяването! Макар науката да е доказала, че наистина околната среда е повлияла на физическия облик на хората по света, по-специално на размера им, тази еволюция е отнела хиляди, ако не и милиони години.

„В праисторически времена човешките същества са живеели голи, така че са били пряко изложени на въздействието на околната среда. Днес разполагаме с много технически решения, които буферират климата“, уточни Фромен.

 „Променливите на околната среда, като температура, количество слънчева светлина или валежи и влажност, оказват пряко влияние върху някои от нашите фенотипове [наблюдаеми физически белези]. Това се отразява на пигментацията на кожата, формата на косата и т.н.“, добави Луис Кинтана-Мурси, популационен генетик и професор в Колеж дьо Франс и Института Пастьор. 

Цветът на кожата например се различава в различните региони на света. Светлият цвят на кожата съвпада с районите, където ултравиолетовите (UV) лъчи са недостатъчни за синтеза на витамин D от епидермиса, докато тъмната кожа е полезна в горещ климат за защита от силните UV лъчи.

Чертите на лицето, като например носът, също се адаптират към околния климат. 

Африканците имат по-широки носове, особено в екваториалните зони, защото дишат топъл и влажен въздух, който не е агресивен за белите дробове“, посочи Ален Фромен. 

От друга страна, в по-сух и студен климат като европейския носът е по-тесен и по-дълъг, за да може вдишваният въздух да е в пряк контакт с вътрешните лигавици. По този начин той се овлажнява или затопля директно, за да не се дразнят бронхите.

Глобалното затопляне катализатор ли е на морфологичната адаптация?

Въпросът сега е свързан с въздействието на повишаването на температурите върху външния вид на човека. Ускоряват ли се физическите промени, които са настъпили в продължение на хиляди години?

Дали глобалното затопляне модифицира съществуващите фенотипове? Това, което е сигурно, е, че предвидените сценарии благоприятстват морфологията, адаптирана към топлината. 

„Първоначално нашите предци е трябвало да се адаптират към по-студен климат след миграцията от Африка към Европа. Можем да си представим, че в бъдеще ще се случи обратното явление“, твърди Лаура Сегурел, научен сътрудник по генетична антропология в CNRS, в статия във „Фигаро“, публикувана през август 2023 г.

Тази тенденция вече може да се наблюдава при животните. Многобройни изследвания подчертават физическите адаптации на фауната към повишаването на температурите. 

Птиците имат по-големи човки, лисиците - по-големи уши, а свраките - по-дълги опашки - всичко това, за да регулират вътрешната си температура. Това са все промени, които могат да бъдат открити при много видове по целия свят и които се случват за много по-кратък период от време от обичайното, в сравнение с предишните морфологични промени, продължили хиляди години.

Пример за това е американският заек (Lepus americanus). Докато кафявата му козина през зимата побелява, за да се маскира в снега, животното все повече запазва тъмната си козина през цялата година при липсата на снежинки, разкри международно проучване, публикувано в списание Science през февруари 2018 г. 

Такъв е случаят и с други видове, като полярните лисици и снежните яребици (скални птици). При австралийските нощни папагали пък повърхността на клюновете им се е увеличила с между 4 и 10 % от 1871 г. насам, т.е. за период от век и половина.

Интензивното глобално затопляне би могло да доведе до промени в човешката морфология - по-високи и по-тънки фигури, по-широки носове и по-малки черепи. Въпреки това да се разчита на генетичната еволюция за охлаждане на телата е безсмислено. 

Човешките същества вече са способни да се адаптират културно, за да избегнат горещините.

В праисторически времена хората са живеели голи, така че са били пряко изложени на въздействието на околната среда - твърди Ален Фромен. 

Днес разполагаме с много технически решения, които осигуряват буфер срещу климата: дрехи, жилища, климатици и т.н.“ 

За автора на книгата Anatomie impertinente - Le corps humain et l'évolution (април 2013 г.) тези посредници биха ни спестили дълбока физическа трансформация. 

„Това, което има значение, е действителната температура, на която е подложено тялото. Ако постоянно сте в климатизирана среда, можете да живеете в тропиците без никакъв проблем!“, каза специалистът.

Освен това, докато морфологичната адаптация би отнела хиляди години, миграцията е незабавно решение. Най-съгласуваната хипотеза би била масово напускане на региони, които са станали необитаеми заради горещините. 

„Изменението на климата не изисква непременно хората да останат на място и да се адаптират. Те могат и да се преместят“, подчерта Ален Фромен.

Как ще изглежда това в средносрочен и дългосрочен план?

Ако има някакви физически промени, те ще са много ограничени и ще отнемат хиляди години. 

„Бактериите и насекомите вероятно ще се адаптират много по-бързо към климатичните промени, отколкото хората“, твърди Лаура Сегурел, която посочи, че генетичните промени при хората са по-бавни. 

Още повече, че предвидените от учените сценарии засега остават измерими. 

Допълнителни 4°C не биха променили външния вид на европейците“, каза Ален Фромен. 

„Това би изисквало радикална промяна на температурите. Но ние не очакваме покачване с 10°C или повече. Затова не мисля, че ще има някаква сериозна промяна във външния вид на хората, дори в дългосрочен план“, допълни той.

Антропологът изтъкна, че е невъзможно да се предскаже климатът на планетата и че няма сигурност за грандиозно глобално затопляне. 

„Британският климатолог Фридерике Ото настоя: „Горещите вълни не са доказателство за „бягство от затопляне“ или „климатичен колапс“. 

Ален Фромен добави: „Намираме се в междуледникова фаза и се насочваме към ледников период след няколко хиляди години. Докато се появят биологичните адаптации, много неща ще са се променили“.

Глобалното затопляне обаче може да наруши този цикъл и да предотврати навлизането на Земята в ледников период. И по този начин да увеличи вероятността за трансформация в човешката морфология. 

Освен по-високи и по-тънки тела, може да има и по-малко телесни мазнини, тъй като тази дебелина пречи на ефективното елиминиране на топлината. Междувременно кожните заболявания може да станат по-тежки, тъй като кожният микробиом се влияе от климатичните параметри. По-голямо количество акне и екземи би било последица от по-високите температури.

От друга страна, не съществува риск от промяна на цвета на човешката кожа. Дори ако климатът се затопли, не би трябвало да сме изложени на повече ултравиолетови лъчи, така че цветът на кожата не би трябвало да се промени“, обясни Ален Фромен. 

От друга страна, ако популациите мигрират към по-студени райони, те биха могли евентуално да загубят меланин и да имат по-светла кожа.“ 

Това също ще отнеме хиляди години и може лесно да бъде заобиколено чрез технологични иновации. | БГНЕС

---

Анализ на Жулиет Баеза за портала Slate.