Изграждане на стени, връщане на лодки, прехвърляне на бежанци и мигранти в други държави - в годината на многобройни избори популистите уверяват избирателите, че контролът върху всичко - от границите и броя на имигрантите до пазарите на труда и националната сигурност - ще подобри живота им.

Малко политически тактики имат такъв успех като страха. Но също така мога да ви кажа, че подобни твърдения за контрол са илюзорни. В работата си многократно виждам как много политики, изтъквани като „решение“ за имиграцията, нарушават закона и основните човешки права. Те също така не успяват да се справят с причините, поради които хората се местят: конфликти, насилие, преследване, бедност, климатична криза - основните предизвикателства на нашето време.

Не е изненадващо, че хората очакват от своите лидери да се справят с предизвикателствата, които имиграцията поставя. Но ние трябва да направим това по справедлив, законен и ефективен начин, който едновременно да облекчи натиска върху системите за предоставяне на убежище и да спечели общественото доверие. Как би могло да изглежда това?

Първо, след като съвсем наскоро се завърнах от Украйна и Судан, където се срещнах с бежанци, понасящи ужасните условия на войната, мога да ви уверя, че най-спешната и очевидна стратегия е постигането на мир. Конфликтите, насилието и преследването са довели до разселването на 120 млн. души в световен мащаб, като този брой се увеличава вече 12 поредни години. Без мир много хора не могат да се приберат у дома и тази цифра не може да намалее.

По-бързите и по-справедливи системи за предоставяне на убежище и намаляването на изоставането са друга задължителна задача, която може да бъде постигната чрез повишаване на ефективността и капацитета на процедурите за подаване на молби, ускоряване на решенията и подобряване на сътрудничеството и споделянето на отговорността между европейските държави. Това ще позволи на правителствата да се справят хуманно и законно с бежанците и мигрантите. Тези, които не се нуждаят от убежище и нямат право да останат, могат да бъдат върнати безопасно и с достойнство. Усъвършенстването на тези системи би допринесло в голяма степен за потушаване на ксенофобските настроения и за преодоляване на общото усещане, че националните граници са в хаос.

Върховният комисариат на ООН за бежанците също разработва нови предложения, според които молбите за убежище ще се разглеждат на регионално равнище, както и в рамките на ЕС. Според тези предложения най-сложните и надеждни случаи на убежище ще се разглеждат в страните от ЕС, докато най-несигурните ще се обработват на регионално ниво в сигурни трети страни. Оттам хората ще могат по-лесно да бъдат връщани в родните си страни, когато това е необходимо, а тези, които са признати за бежанци, ще бъдат приемани обратно в Европа. Всички молби ще бъдат разглеждани справедливо и правилно.

Допълнителният капацитет ще позволи на държавите членки да насочват новопристигналите към правилните места още от самото начало. Изключително важно е, че правото на търсене на убежище на териториален принцип ще бъде запазено.

Подобен подход би трябвало да бъде част от по-широка стратегия за справяне с реалността на уязвимите хора в движение. Това би могло да включва съзвездие от „обслужване на едно гише“, където бежанците и мигрантите да имат достъп до всичко - от основна хуманитарна помощ до информация за търсене на убежище на тези места, за да се помогне за намирането на изчезнали роднини. Тези центрове биха могли също така да дават съвети за законни начини за достигане до европейските държави или да помагат на блокираните мигранти да се завърнат безопасно у дома, ако желаят. Подобни „бюра за безопасна мобилност“ бяха изпробвани в Северна и Южна Америка, където се предлага спасителна линия за хората в движение.

За да проработи тази идея, държавите ще трябва да предложат повече възможности за бежанците директно от регионите: места за презаселване, работни визи, стипендии, събиране на семейства, частно спонсорство и т.н. Също толкова важно е, че възможностите за законна миграция трябва да бъдат разширени в много по-голям мащаб. Трудовата мобилност - законните начини за съчетаване на огромното търсене на работници с мигрантите, които търсят работа - е от полза за всички. При повече такива възможности по-малко хора ще смятат, че искането за убежище е единственият им шанс да влязат в Европа.

Всеки път, когато чуете термина „бежанска криза в Европа“, си спомнете, че почти 70% от бежанците живеят в страни, които са съседни на техните. Те никога не са искали да бягат от дома си, камо ли да рискуват да бъдат отвлечени, изнудвани и малтретирани от престъпни трафиканти. Между 2021 г. и 2023 г. в Средиземно море са загинали или са изчезнали 7600 души, а при прекосяването на Сахара са загинали около 950 души (истинският брой вероятно е много по-голям).

Продължаваме да чуваме за „основателни опасения“ във връзка с имиграцията. Истината е, че такива няма.

Милиони бежанци живеят в развиващите се или най-слабо развитите страни, които се нуждаят от значително по-голяма подкрепа, за да им се окаже адекватна помощ. Без нея хората ще продължат да се изселват въпреки смъртните опасности, които ги дебнат. Но ето една „новаторска стратегия“, която можем да отхвърлим: изпращането на търсещите убежище в други страни за обработка, без изгледи молбите им да бъдат надлежно разгледани, като например основателно изоставения проект на Обединеното кралство в Руанда. Подобни схеми нарушават международното право, струват прекалено скъпо и със сигурност са неефективни.

Манията за граничен контрол няма да възпре истински отчаяните. Затова нека предложим алтернативи на тези пътувания - начини хората да живеят с надежда и желание. Това е не само хуманно, като се имат предвид трагедиите, които се случват всеки ден в пустинята и в морето, но също така има и добър социално-икономически смисъл за Европа и извън нея. | БГНЕС

---------------------------------------------

Филипо Гранди, „Гардиън“