Почетният двор в Елисейския дворец е много голям, достатъчно голям, за да побере около сто велосипеда. И все пак Еманюел Макрон реши да покани не студентите велосипедисти, които на 3 април тръгнаха от Нови Сад, за да внесат исканията си, подкрепени от огромното мнозинство сръбски граждани, в институциите в Страсбург.

Не, напротив, той покани на обяд сръбския президент Александър Вучич - човекът на върха на корупционната верига, която студентите осъждат, който е взел за заложник институциите на страната си и който ден след ден пренебрегва принципите и ценностите, които Европейският съюз и Франция трябва да насърчават.

На 6 април, обявявайки предстоящото си посещение в Париж, Александър Вучич се усмихваше, когато каза, че ще „раздразни още повече онези, които не харесват Сърбия“, като за пореден път обърка страната със себе си.

Не знам дали Еманюел Макрон харесва Сърбия, но знам, че харесва Александър Вучич. 

Колкото повече пренебрегва принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система и дори обикновените правила на пазарната икономика, толкова повече може да разчита на подкрепата на Франция. 

Продава ли Александър Вучич страната си на Китай? Франция се надява да получи няколко трохи. Нарушава ли Сърбия все повече свободата на печата и правата на журналистите, както съобщават „Репортери без граници“? Приветстваме „европейския напредък“ на страната. 

В продължение на три години Александър Вучич отказва да приложи европейските санкции срещу Русия? Еманюел Макрон му продава дванадесет самолета Rafale.

Спомнете си „езика“, съобщен от Елисейския дворец при сключването на това обещание за продажба, по повод последното пътуване на Еманюел Макрон в Сърбия в края на август 2024 г.: казаха ни, че става въпрос за „закотвяне на Сърбия в западния лагер“ и по този начин за откъсването ѝ от Русия...

Днес, предизвикан от огромно протестно движение, което се разраства непрекъснато от ноември насам, Александър Вучич крещи за заплахата от „цветна революция“, за която се твърди, че е замислена от кой знае какви тайнствени и неизбежно западни организации, надяващи се да получат подкрепата на Русия.

Самолетите все още не са доставени или платени и може би никога няма да бъдат - не се знае откъде Сърбия ще вземе три милиарда евро, за да ги плати. Няма значение.
Обещанията за продажба привличат само онези, които искат да им повярват, а тези виртуални Rafale, далеч от това да отдалечат Белград от Москва, позволяват на хитрия Вучич да държи самодоволния Макрон на къса каишка.

Да пропуснем самолетите, лития и атомните електроцентрали, които Париж мечтае да продаде на Сърбия. И така, за какво ще говори Еманюел Макрон с приятеля си Вучич? 

За „руската заплаха“, разбира се, и за „превъоръжаването на Европа“, защото не минава ден, без обитателят на Елисейския дворец да се впусне в тирада по темата. 

Да се обзаложим, че „Ако“ ще изслуша Еманюел любезно, докато мисли за следващите си контакти с министър Лавров: купувачът на Rafale трябва да изслуша търговската оферта на продавача.

Но защитаваме ли Европа, като ухажваме автократ като Вучич, в името на неумели геополитически стратегии? Не, разбира се, че не. Европейският проект може да бъде спасен единствено чрез безкомпромисност по отношение на ценностите, на които се основава: демокрацията и върховенството на закона. 

Само това дава легитимност на Европа и може да я направи желана за народите на Балканите. Днес именно студентите велосипедисти са тези, които се пробуждат и дори защитават Европа, докато Еманюел Макрон погребва европейския проект в името на разясненията за „силна Европа“, които го карат да сключва пактове с един Вучич.

На 4 януари 1944 г. писателят-революционер Виктор Серж пише: 

„Хората се нуждаят от чувство за история, сравнимо с чувството за ориентация на мигриращите птици“. 

Франция, или поне нейните лидери, отдавна са загубили чувството си за история. Два дни преди падането на тунизийския тиранин Бен Али на 12 януари 2011 г. тогавашният министър на външните работи Мишел Алио-Мари предложи „опита на френските сили на реда“ да му се притекат на помощ.

---
От Жан-Арно Деренс, Анализ за Курие де Балкан.