На фона на засилени репресии, арести и прогонване на студенти и граждани, сръбският президент Александър Вучич се надява, че ще постави нажежената обстановка в Сърбия под контрол. 

По сценария, откраднат и нелепо копиран от четиримесечните студентски протести, той организира тридневен събор в Белград, където ще бъде поставено началото на новото  Движение за народа и държавата. То реално в бъдеще ще трябва да бъде алтернатива на неговата Сръбска прогресивна партия, чийто рейтинг опасно върви надолу. 

Студентските протести и нарастващото гражданско недоволство разклатиха 12-годишната неприкосновена власт на Вучич, който допреди само четири месеца беше единственият господар на съдбите на сърбите. Политическите парадокси стигнаха дотам, че един негов послушник, бизнесмен, Новица Тончев предложи след оставката на премиера, Вучич да бъде и министър-председател, и президент, идея, която вярвам, може да се роди само в Сърбия.

Вучич, напомнят коментаторите в Белград, не може да се помири с мисълта, че студентите очертаха лицето на една друга Сърбия, освободена от страха да каже, какво мисли и в каква държава иска да живее. Тази Сърбия е за Вучич най-големият противник и той с всички средства прави опити да се освободи от нея. Вучич е наясно, че партията му е компрометирана и излиняла като стар шлифер, че много от неговите сателити полека напускат кораба, който потъва и се дистанцират от него. Затова пък има много неопределени досега сърби, които той иска да привлече с нови обещания, да запази малкото останали лоялни, не разбирайки, че прави същата грешка от времето на Милошевич. Преди години сръбският диктатор даде зелена светлина на своята съпруга Мира Маркович да създаде юголевицата, и тя стана началото на неговия край.

За начало Вучич засили репресиите срещу студенти и граждани, започнаха арести, преброяване на неудобните протестиращи, които властите наричат терористи, чуждестранни агенти, неприятели, наемници. Преди митинга на неговите привърженици, събрани под натиск и със заплахи, че ще изгубят привилегиите си или работните си места, Вучич започна наказателна акция за обуздаване на непослушните. Информативни разговори в полицията на студенти, арести на журналисти, обявяване на чуждестранни граждани, подкрепили протестите, за персона нон грата в Сърбия, жесток медиен натиск, опити да се изолират независимите медии са само част от репресивните инструменти на сръбския режим.

В контраст на тази полицейска и политическа радикализация Вучич иска да имитира студентския протест от 15 март, прави опити да събере повече хора на своя митинг, за да ги победи. Преди това пред парламента в Белград Вучич ще разгърне и най-дългото сръбско знаме, дълго 200 метра и широко 10, центърът на столицата е блокиран, поставени са нови трактори и палатки, но и пунктове, в които всеки гражданин може да остави писмо до Вучич.

Планирана е и музика, фолк, разбира се, и духов оркестър, и още много изненади, от които най-голяма ще бъде сигурно речта на Вучич, в която, както казва, ще постави 5 свои искания пред независими институции, от които няма да се откаже. Както се очаква, ще апелира към студентите да се върнат в университетите, но основното ще бъде всички отговорни за насилието в страната да бъдат изправени пред правосъдието.

Ана Бърнабич, която ще оглави новото движение на Вучич, пък призова да се противопоставят на нещо, което прилича на фашизъм, напомняйки, че сръбското правителство вече месеци наред се опитва да не използва репресивни механизми.

Никой не вярва на тази политическа риторика, студентите продължават своите протести, изход от задънената улица е единствено компромис и преговори, и желание да се опипа пулса на Новата Сърбия, която Вучич сякаш отказва да види, че се е родила пред очите му.

Опозиционният лидер Драган Джилас оценява, че Вучич е навлязъл в последната фаза на властта преди падане и предупреди, че Белград не е неговия бункер. І БГНЕС

---

Ели Юрукова, кореспондент на БГНЕС в Белград.