Българското население в Албания е 7057 души - 3691 мъже и 3366 жени. За македонци се самоопределят само 2281 души, съобщи Националният статистически институт INSTAT в началото на месец юли. Тоест българите се оказаха три пъти повече, отколкото македонците.

Спонсорираните от Скопие македонистки организации заплашиха с непризнаване на преброяването. Сдружение на македонци в Албания призова албанското правителство „да защити македонските права и свободи в Албания от българската агресия от денационализация и асимилация, както и от превръщането на македонците в българи“.

Организацията отхвърли резултатите от преброяването и го определи като „груб фалшификат, тъй като не отразявал реалния брой на етническите македонци в Албания“. „Продължаваме да твърдим, че в Албания няма „етнически българи“, в нито едно преброяване от 1912 до 2023 г. няма нито един „българин“ на територията на цялата Албания!“, се казва в нейно изявление.

Незабавна реакция имаше и от Скопие. За премиера Християн Мицкоски българската пропаганда в Албания просто заема „освободеното от правителството на СДСМ и ДСИ пространство“. „Тази асимилаторска политика на източния ни съсед не е само по отношение на македонците (...). Там (в Албания) има три пъти повече българи, отколкото тук (в Северна Македония), сега е интересно да видим дали ще има искане (българите в Албания) да влязат в конституцията, след като тук искат да са в конституцията, иначе не виждам логиката“, каза той.

Обвиненията за фалшифицирани данни бяха отхвърлени от директора на INSTAT Елза Дули, която каза, че преброяването е било прозрачно и проведено според международните стандарти.

Колкото и да се опитват македонистите и техните покровители от Белград да изтрият наличието на българи в Албания, те винаги са съществували и сега, когато България и Албания са демократични държави, желаещи да живеят заедно в обединена Европа, истината излиза наяве. Както стана и с последното преброяване.

Българи е имало и винаги ще има в Албания. Затова свидетелства и Албанско-българският протокол от 9 януари 1932 г. Той е подписан в София от Кралство Албания и Царство България и засяга защитата на малцинствата от двете страни. Под него подписите си слагат известният дипломат Андрей Тошев, политикът социалдемократ Янко Сакъзов и Мехмед Коница.

В документа албанската страна се задължава да се грижи за запазването на българското църковно наследство, включително на всички църкви и манастири. Протоколът също така предвижда да има обмен на литература. Албанската страна признава съществуването на българско малцинство в Албания и обещава да съдейства за откриването на български училища в населението с наши сънародници градове и села, а българският език по тези места да бъде основен, а албанският да бъде като втори задължителен.

Властите в София се ангажират да гарантират всички права на живеещите у нас албанци. І БГНЕС