Отдавна разкъсвана от колебания дали да се сближи с Европейския съюз или да запази отношенията си с Москва от съветската епоха, Молдова е изправена пред решителен изход на президентските избори в неделя, които се провеждат под сянката на войната в съседна Украйна.

Проевропейският настоящ президент Мая Санду е явен фаворит срещу 10 други кандидати в страната с население 2,6 млн. души, която е обект на все по-голямо внимание от световната преса, след като Русия нахлу в Украйна.

Санду и други високопоставени политици обвиниха Русия, че се опитва да повлияе на президентския вот и на референдума за присъединяване към ЕС, организиран в същия ден - 20 октомври.

Какво е заложено на карта?

52-годишната Санду, бивш икономист от Световната банка, който през 2020 г. победи с разлика подкрепяния от Москва кандидат за президент, ще получи подкрепата на около 36% от гражданите, според скорошно проучване на мозъчния тръст WatchDog.

Основният ѝ претендент, Александър Стояногло, 57-годишен бивш прокурор, подкрепян от проруските социалисти, е далеч назад с 10%.

Но е малко вероятно Санду да събере необходимите за победа 50% в неделя, което ще доведе до втори тур на 3 ноември. Там битката ще бъде много по-близка, заяви анализаторът на WatchDog Валериу Паша.

Под ръководството на Санду Молдова подаде молба за присъединяване към ЕС малко след като Москва нахлу в Украйна през 2022 г., а блокът започна преговори за присъединяване с Кишинев през юни тази година.

При представянето на кандидатурата си Санду заяви, че „мисията на нейното поколение е демократично и свободно да интегрира Молдова във великото европейско семейство“.

„На Молдова вече не се гледа като на личен бизнес на олигарси или като на зона за пране на пари“, каза тя. „Не можем да спрем на половината път.“

От друга страна, Стояногло призова за „възстановяване на справедливостта“ в лицето на „сплашването“, като обвини „политическите злодеи“, че използват войната в Украйна като претекст за потъпкване на правата.

Референдумът задава въпроса дали конституцията трябва да бъде променена, така че да включва присъединяването към ЕС като цел. В допитването на WatchDog близо 54% казват „за“, докато 35% са против.

Почти половината от анкетираните виждат в Русия заплаха.

Каква роля играе Москва?

Санду неведнъж е обвинявал Русия в политическа намеса в бившата съветска република. През 1992 г., малко след обявяването на независимостта, от Молдова се отцепи проруският регион Приднестровие.

По-рано този месец молдовската полиция разкри мащабна схема за купуване на гласове, в която са учасвали над 100 000 души.

Според полицията парите от Русия са били внасяни в страната от хора, свързани с Илан Шор, бизнесмен в неизвестност и бивш политик.

Осъден задочно миналата година за измама, Шор редовно упреква Молдова, че е „полицейска държава“ и „послушна марионетка“ на Запада.

Според Центъра за нова стратегия, базиран в съседна Румъния, руските кампании за дезинформация и намеса в изборите в Молдова са достигнали „безпрецедентно ниво“.

След като проруските партии започнаха кампания за бойкот, „най-важният въпрос е броят на хората, които ще участват в референдума“, смята анализаторът Паша.

За да бъде валиден резултата, активността трябва да достигне поне 33%.

Какви са рисковете?

След като Русия атакува Украйна, молдовците се опасяват, че страната им може да бъде следващата на опашката.

Украинските бежанци заляха страната, а цените скочиха, докато Молдова, една от най-бедните държави в Европа, се стреми да намали енергийната си зависимост от Москва.

„Войната беше едновременно източник на фундаментална загриженост за молдовците, но парадоксално и забележителен ускорител на историята“, каза пред АФП Флоран Парментие, политолог в парижката организация Sciences Po.

След посещенията на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен и други високопоставени западни дипломати, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше в Кишинев по-рано този месец, за да обяви рекордна помощ от 1,8 млрд. евро за страната. | БГНЕС