Тогава "специалните отношения" между двете държави ще навлязат в нов, вероятно напрегнат период, а Китайската народна република (КНР) ще фигурира в напрежението между Вашингтон и Лондон.

И така, какво трябва да обмислят политиците и инвеститорите в Обединеното кралство преди всичко това?

Тръмп е категоричен, че по отношение на търговията иска да се конфронтира директно с Китай и че би искал да ускори отделянето на САЩ от китайската икономика както по икономически, така и по причини, свързани с националната сигурност. Това включва отнемане на статута на Китай на "най-облагодетелствана нация", приемане на четиригодишен план за постепенно спиране на китайския внос на основни стоки, ограничаване на американските инвестиции в Китай, както и на китайските инвестиции в САЩ.

Тръмп също така планира да наложи "универсална тарифа" от 10% върху стоките, внасяни в САЩ, която вероятно ще се прилага за партньорите по споразумението за свободна търговия (ССТ) и съюзниците, включително Великобритания. Tарифите върху китайския внос ще бъдат най-малко 60%, като неотдавнашното изявление на настоящия президент на САЩ Джо Байдън за тарифите подтикна Тръмп. Tой ще използва тези тарифи, за да демонстрира готовността си да защити американските работници и да принуди другите държави да седнат на масата за преговори.

Тази програма на САЩ ще постави бъдещото лейбъристко правителство в затруднено положение. Отношенията на Обединеното кралство с КНР са коренно различни от тези на Вашингтон, и въпреки че националната сигурност и индустриалната стратегия са елементи на икономическата политика, размерът на американската икономика ѝ предоставя възможности, с които Обединеното кралство не разполага.

Вече има някои области на разногласия между двете страни, ставайки въпрос за Китай: например, за разлика от САЩ, в Обединеното кралство понастоящем не съществува закон, който изрично да забранява продукти от Синдзян.

За разлика от администрациите на Тръмп и Байдън, правителството на Негово величество не е съгласно, че Китай е извършил геноцид в региона - ябълка на раздора за защитниците на правата на човека.

Освен това, тъй като Тръмп се фокусира върху свързаните с търговията проблеми на националната сигурност, биотехнологиите и фармацевтичните продукти могат да се превърнат в огнище на напрежение. Днес китайските биотехнологични компании, които Вашингтон обмисля да включи в черния списък, имат право да работят във Великобритания и да си партнират с британски фирми. Една от тях, BGI Group, дори е работила с не по-малко от 16 университета.

Друга потенциална област на търкания са електрическите превозни средства (ЕПС). Докато продължават разговорите за инвестиране от страна на Китай в гигафабрика във Великобритания, Стармър ще бъде разкъсван между потенциалните нови работни места и напредъка на програмата си за нулево нетно потребление на възможно най-ниска цена - нещо, което би провокирало САЩ чрез покана за по-нататъшна китайска собственост и влияние в британската икономика.

Така едно бъдещо правителство на Стармър ще трябва да реши дали да се опита да сключи сделка с Тръмп, за да се измъкне изпод някои (или всички) американски мита, или да предприеме ответни мерки и да откаже да играе неговата игра? Ако пък избере първото, кои области на политиката Тръмп би сметнал за достатъчно важни, за да премахне или намали митата, които са били приложени към Обединеното кралство?

Досега Стармър е обещал "одит на отношенията между Обединеното кралство и Китай" в рамките на първите 100 дни, но малко по-различни конкретни политики. А "Securonomics" - идеята, предложена от канцлера в сянка Рейчъл Рийвс, която обединява вътрешната, търговската и външната политика - изглежда несъвместима с големи части от програмата "Тръмп 2.0". Въпреки това все още има области, в които двете страни биха могли да работят по сходни подходи.

Ако например указът за биосигурност на САЩ стане закон или бъде издадена изпълнителна заповед, това ще наложи отделянето на китайските биотехнологични компании от западните производители, които трябва да продават на американския пазар. Един клиничен одит на отношенията между Обединеното кралство и Китай би показал подобни рискове във всички сектори. А ако се стигне до ескалация на напрежението с участието на КНР, Пекин би могъл да отвърне на удара, като спре или намали потока от стоки към всеки съюзник на САЩ. Така че Стармър би могъл да изготви подобна политика в рамките на подхода "Securonomics".

На следващо място, като се имат предвид 102,5-процентните мита на Байдън върху електрическите превозни средства, Тръмп може да окаже натиск върху Обединеното кралство да се присъедини към него в наказването на китайския дъмпинг, независимо дали става въпрос за слънчеви панели, алуминий или електрически превозни средства. По подобен начин САЩ може да отидат отвъд митата и да се опитат да наложат отделянето на технологичните фирми от Обединеното кралство и ЕС в случаите, когато личните данни текат към Китай.

Подобно екстериториално прилагане на политиката на САЩ срещу Китай не е без прецедент: Виждали сме го при лобирането във Вашингтон за премахване на телекомуникационното оборудване на Huawei от инфраструктурата на Обединеното кралство, както и при по-малко известните, но доста успешни усилия на Конгреса да спре продажбата на Nexperia - британска компания за полупроводници - на свързано с Китай дружество. Предвид продължаващия китайски интерес към инвестиции в Обединеното кралство, едно бъдещо лейбъристко правителство ще трябва да има в предвид и това напрежение.

И накрая, има три евтини конкретни действия, които лейбъристите могат да обмислят в допълнение към предлагането на Тръмп на определени промени в политиката, за да намалят съвсем реалното отрицателно икономическо въздействие на митата:

Първо, изключете всякакво споразумение за свободна търговия с Китай.

След това, освен ако Пекин не изпълни условията, определени в принципите от Окланд, лейбъристите трябва да наложат вето на кандидатурата на Китай за присъединяване към Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство. Да се вярва, че засилената търговия ще доведе до вътрешни реформи в Китай, е грешка, която не бива да се повтаря.

И накрая, лейбъристите трябва да увеличат разходите си за отбрана до 3% от БВП, като наблегнат на възраждането на британската отбранителна индустриална база. При "Securonomics" е логично голям компонент да бъде изразходван за възстановяване и пренасочване на британската отбранителна промишленост, така че тя да е по-малко зависима от географски рискови вериги за доставки и да носи преки ползи на британските работници. Значително финансиране следва да се насочи и към отбранителни инструменти от ново поколение, като изкуствен интелект, космически оръжия и квантови изчисления.

В един идеален свят правителството на лейбъристите би имало автономен подход към външната, вътрешната и индустриалната политика. Тъй като обаче протекционизмът се прокрадва в световната търговия, а Китай продължава да предприема действия, противоположни на интересите и ценностите на Обединеното кралство, Стармър ще трябва сериозно да се замисли за поддържането и подобряването на "специалните отношения". Същевременно той ще трябва да защити сигурността и икономическите интереси на Великобритания за в бъдеще. | БГНЕС

-------------------

Брандън Барфорд и Сам Хог, "Политико"