Противоречивата политика на САЩ в търговията под ръководството на Доналд Тръмп постави Турция в интересна позиция. Въпреки вълната от нови мита по целия свят, Турция се оказа сред малкото облагодетелствани – с едва 10% мито, което е символично в сравнение с другите държави. Мнозина анализатори предполагат, че това се дължи на близките лични отношения между Доналд Тръмп и президента Реджеп Ердоган. Въпреки това, търговските баланси между двете страни са почти равни – през предходната година Турция е изнесла за САЩ стоки за 16,4 млрд. долара, а е внесла за 16,2 млрд.

Турция не е в центъра на негативните последици върху световната търговия – което само по себе си е успех. Глобална търговска война би довела до спад в цените на петрола – неочаквано предимство за Турция, чиято икономика зависи от вноса на енергия. Новите мита дори биха могли да сближат Европа и Анкара, особено в сферата на отбраната.

Въпреки съществуващите 25% мита върху турската стомана и алуминий от времето на първия мандат на Тръмп, страната може да се възползва от изравнените условия с други производители. Като един от десетте най-големи световни производители на стомана, Турция има потенциал да възстанови своята конкурентоспособност.

Докато ЕС удря САЩ със сериозни мита, Турция, въпреки че е в митнически съюз с блока, не е задължена да следва тези мерки. Това ѝ дава ценна свобода на действие. Опасна е обаче нарастващата китайска икономическа инвазия – китайски компании вероятно ще насочат износа си към Турция, създавайки конкуренция за местния бизнес в региони като Близкия изток и Северна Африка.

ЕС е изправен пред стратегическо решение – дали да задълбочи сътрудничеството с Турция в новата глобална икономическа реалност. За целта обаче ще се изисква не просто политическа воля, но и реална ангажираност на Турция към демократични ценности. Последните вътрешнополитически действия, като ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, хвърлиха сянка върху тези перспективи и предизвикаха критики от Брюксел.

Нов доклад на института InstituDE от Брюксел акцентира върху тясната връзка между икономическото бъдеще на Турция и нейната способност да спазва правовия ред. Документът очертава предимствата от модернизирането на митническия съюз, което може да добави до 2,5% към БВП на страната. Но също така предупреждава, че слабостите в правосъдието и липсата на прозрачност възпират прогреса.

Случаите на неспазване на решения на Европейския съд по правата на човека, като тези на Демирташ и Кавала, са посочени като особено притеснителни. Наред с това, липсата на прозрачност при обществените поръчки и съмнителни практики ограничават инвестиционния интерес. Някога Турция бе адаптирала процедурите си по обществените поръчки към европейските стандарти, но последващи промени значително ги отклониха от тях.

При цялостна модернизация на митническия съюз, Турция би могла да намали търговския си дефицит с ЕС до 8,5 млрд. евро до 2025 г. В същото време, ако реформите не се случат, този дефицит може да се удвои. ЕС също би спечелил от подобно развитие, получавайки по-добър достъп до турския пазар и укрепвайки устойчивостта на веригите за доставки.

Особено ярък пример за нарастващата роля на Турция е автомобилната индустрия – през 2024 г. износът в сектора достига 37,21 млрд. долара. Китайските производители на електромобили все повече виждат Турция като възможен „троянски кон“ към европейския пазар. Това разширява икономическите хоризонти на страната, но същевременно повдига въпроси относно евентуални регулации от страна на ЕС.

И накрая, въпреки стабилизационните усилия след изборите през 2023 г., икономиката на Турция остава изправена пред сериозни предизвикателства – висока инфлация, безработица и тревоги около независимостта на институциите. За да върне доверието на инвеститорите и да използва напълно своя потенциал, Турция трябва да предприеме дълбоки реформи, основани на стабилна правна рамка и прозрачност. | БГНЕС

Анализът е подготвен от Международния отдел на БГНЕС