Тази несъмнено важна за македонските българи дата беше обявена за „Ден на македонската революционна борба“ по времето на правителството на ВМРО-ДПМНЕ, ръководено тогава от „технократа“ Груевски. В тази първа година от управлението на сега политическия беглец, почти никой не подозираше до какви висоти може да достигне неговото схващане за това какво е демокрация и колко отживяла e тази форма на обществена уредба.

Днес, 17 години след обявяването на 23 октомври за държавен празник и 131 години от създаването на Организацията, на власт в Република Северна Македония отново е ВМРО-ДПМНЕ, с тази разлика че вече никой няма да позволи още един премиер на страната да стигне до там да си спасява кожата в „приятелска“ държава. Обществото тук съзрява, а и държавата отдавна не е „непълнолетна“ и вече е на 33 години.

Огромната част от гражданите на Република Северна Македония знаят, че между историческата организация ВМРО и политическата партия ВМРО-ДПМНЕ с лидери Георгиевски, Груевски и Мицкоски няма абсолютно нищо общо. Като прибавим и излъганите надежди на не един и двама македонски българи, които са се включили с най-чисти намерения в изграждането на тази партия, нещата стават още по-ясни. Тъкмо затова изглеждат смешни напъните да бъдат свързвани ДПМНЕ и ВМРО, разбирайте Тодор Александров и Иван Михайлов.

Лидерите на ВМРО-ДПМНЕ ще станат част от историята. Това е факт, но историята е безпощадна и те въпреки своите претенции, че са наследници на историческата организация, ще останат разочаровани. Дори сравнението на когото и да е от дейците на ВМРО с някой от силните хора в ДПМНЕ през годините е обидно. Това го знаят всички - комунистите и лъжедемократите, внуците на партизаните и внуците на комитите.

Днес в Република Северна Македония се чества „Денят на македонската революционна борба“, но няма почит към революционерите от 23 октомври 1893 г. Те посмъртно са обект на едно фалшиво обожание, от страна на още по-фалшиви патриоти, които дори не искат да приемат българския произход на своите „кумири“. Говорят и пишат всякакви небивалици за един Гоце Делчев и го приравняват с някакъв страхливец и нагаждач, който видите ли, се бил писал българин, щото щял да остане без образование. Михайлов пък беше „осъден“ посмъртно като „колаборационист с Хитлер“, нещо за което коментар също така не е нужен.

Днес в РС Македония името на ТМОРО/ВМОРО е нарочно забравено, не е написано никъде, за да се заличи единството в борбата на македонските българи, тракийските българи и българите от свободна България. В РС Македония се използва термина МРО (Македонска револуционерна организациja), което е ярко доказателство за виртуалната реалност, в която живеят македонските българи и македонското общество въобще.

Като финал можем само да пожелаем на нормалните македонски граждани, да се намери един истински наследник на революционерите от преди 131 години и да ги поведе по пътя към демократизация и нормализация на страната. Не е задължително да е българин като основателите на Организацията и техните съратници и наследници. Достатъчно е да има спомен за българския етнически произход на своите предци, да бъде достатъчно умен и да знае, че само България може да помогне на страната му да тръгне напред, без да се мотае с евтини приказки за светли бъднини. | БГНЕС

----------

Атанас Величков, главен редактор на “Трибуна” МК