В средата на месец август, когато дърво и камък се пукат от жега, в центъра на италианския град Верона тълпи от хора се редят търпеливо на опашка пред форума. Арена ди Верона – най-големият театър на открито в света, непрекъснато действащ и дом на може би най-добрият оперен фестивал, привлича хиляди туристи и публика всеки ден.

Някога домакин на битки между гладиатори и инсценирани „ловувания“ на екзотични вносни животни, днес Арена ди Верона е един от символите на операта, където продължават да се изпълняват образци от елитарното изкуство – „Тоска“, „Кармен“, „Мадам Бътерфлай“, „Турандот“ и много други, предава репортер на БГНЕС.

Самата Верона носи прозвището „градът на Аида“. Причина за това е, че през 1913 година за първи път операта е изпълнена в чест на 100-годишнината от рождението на Джузепе Верди по поръчка на веронския тенор Джовани Дзенатело. Така в продължение на повече от 100 години (с изключение на две кратки прекъсвания по време на световните войни и пандемията от COVID-19) всяко лято римският амфитеатър се превръща в най-големия оперен театър на открито в света.

На площада пред форума и около цялата арена човек може да види истинските декори от най-популярните спектакли. Впечатляващият декор от „Тоска“ на Джакомо Пучини е разположен буквално на улицата, до гигантската статуя са наредени декорите на къщите от „Кармен“ на Жорж Бизе и огромните червени рози, използвани на сцената за „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини.

Арена ди Верона е всъщност на осмо място по големина сред всички римски амфитеатри в Италия, и на четвърто след Колизеума в Рим и тези в Капуа и Милано. Може би най-впечатляващият факт за нея и нейното състояние в наши дни, е че форумът е подложен на реставрация още от преди 500 години.

Като всеки исторически паметник фактите често са обвързани с митове и легенди. Според една такава останките от външния пръстен на арената, който туристите първо забелязват, гласи, че някогашен благородник сключил договор със Сатаната да построи Арената за една нощ в замяна на освобождаване от сигурна смърт. Благородникът бил подпомаган от помощници на Дявола, но със зова на Аве Мария на разсъмване те изоставили задачите си, оставяйки Арената недовършена, а благородника - на съдбата му.

Според преданието арената е послужила за вдъхновение на Данте за „кръговете на Ада“. Самият паметник на Данте Алигиери и малката уличка, носеща името на средновековния италиански писател, се намират на няколко пресечки от форума – на площад „Синьория“. | БГНЕС