Сред хората, които най-добре могат да предскажат как би изглеждал бъдещият Джеймс Бонд, е британски писател със силно чувство за шпиони и шпиониране. Уилям Бойд многократно се е връщал към терена на своите книги. Нещо повече, през 2013 г. той написа своя собствен официален роман за Бонд: „Соло“.

Сега, когато Amazon е взела правата върху героя, Бойд предвижда поредица от продукти и забавления, свързани с 007. Може би дори нови романи, генерирани от изкуствен интелект? „Със сигурност чакайте афтършейва на Бонд - и за увеселителния парк, и за вечерните палта. Новите собственици ще трябва да превърнат в продукт всичко, свързано с милиардната им покупка, така че ще има нощни клубове и водки.“, казва той.

Но писателят и сценарист не смята това за ново предателство. На база автентичния Бонд се създадоха филми, които нямат почти никаква връзка с оригинала на създателя Иън Флеминг.

„Вече е твърде късно. Филмите нямат нищо общо с романите. Филмите са абсурдни екшъни, които трябва да се продават в световен мащаб и затова не могат да съдържат твърде много диалог“, казва Бойд.

Романите на Флеминг от 50-те години на миналия век вече са били старомодни, когато през 1962 г. излиза първият филм „ Д-р Но“, твърди Бойд. „Оттогава филмите все повече се отдалечават от историите и пропастта вече е толкова голяма, че няма значение.“

Всеки, който се чуди как се е държал Бонд на Флеминг, трябва да се обърне към собствената му книга, предлага той. „Аз взех героя на Флеминг и след това се занимавах с него, така че ако някой се интересува, цялата информация е в „Соло“; от облицования с книги кабинет на Бонд до любимия му мармалад.“

Проучванията на Бойд го връщат към детайли, отпаднали от филмите, но често взети на заем от живота на самия Флеминг. „Удивителното е, че този не особено добър писател е създал фигура, толкова митична, колкото Шерлок Холмс или Еркюл Поаро. Неговите романи си остават майката на Бонд, с всичките им несъвършенства и политическа некоректност.“

Дали тогава писането прилича на процеса на създаване на художествена литература с помощта на изкуствен интелект, чрез „изстъргване“ на данни от миналото? В края на краищата, Бойд е претърсил 14-те книги на Флеминг, „с перо в ръка“, преди да напише „Соло“. „Вярно е, че всичко в този роман, което изглежда необичайно, всъщност произлиза от Флеминг - например, че Бонд е бил нервен летец. Той е дал на Бонд всички негови странности.“

Но изкуственият интелект, надява се Бойд, би могъл да работи само за създаването на строга и много шаблонна художествена литература. „Това може да работи за романтични романи, но беше абсолютно безполезено, когато го опитах преди около година. Разбира се, изкуственият интелект ще става все по-ефективен. Мисля обаче, че винаги ще можете да получите само нещо „доста добро“. Сериозната литература е изключително специфична и ИИ (изкуствения интелект) трудно ще се справи с нея. Единствената сламка, за която може да се хване, е самата сложност и случайност на човешката индивидуалност.“ |БГНЕС