Никак не му е било лесно с "баналното" име Иван Николов да извоюва Име, с което да стане забележим като автор. А той постигна това по блестящ начин - като директор на списание "България - Македония", а преди това като главен редактор на в. "Македония". Но не само като ръководител на тези издания, а и като автор, чиито публикации отразяват горещия пулс на деня, като вещ познавач на историческото минало на страдална Македония.
Наскоро излезе негова книга-"обобщение" на публицистичните му изяви през последните пет години "ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ НА ЮГОКОМУНИЗМА. Р. С. Македония в преддверието на ЕС - 2019 - 2022 г" (Изд. "Факел", Редактор: Румен Леонидов). Сборникът със статии е безкомпромисно разобличение на наложената от Скопие практика на грубо погазване на историческата истина, на едностранчиво тълкуване на изворовите първоизточници "за живота, бита и националната принадлежност на няколко предишни поколения, живели на тази територия". Иван Николов не е затруднен в намирането на аргументи в изложението си. Той припомня на своите адресати в Скопие руски, немски, френски, турски и американски статистики, пред които всеки нормален ум би трябвало да притихне. С подобна сила са впечатленията от Македония на англичанките Макензи и Ърби. А американският журналист Артър Смит в своите "Спомени от Македония" (визирайки 1907 г.) казва: "В това време в Македония срещу Турция се водеше борба от три страни - от българи, гърци и сърби. Най-значимо бе въстанието на българите и то бе най-познато на останалия свят. Това не бе изненадващо, тъй като българите безспорно съставляват болшинството от македонското население. По изчисления от четирите милиона, живеещи в Македония, два милиона и петстотин хиляди са българи... "
Много интересни са публикациите в цикъла "С югокуршуми срещу себе си". Както сам посочва в предговора, Иван Николов се е постарал да извади "на показ технологията, механизмите и практиката на насаждане на македонистичното самосъзнание у гражданите на новопоявилата се югославска република Македония от 1944 г. до днес. Дори по-просветлените умове в политическия елит в Скопие не могат да се освободят от идеологическите коловози, образувани в мозъците им. Един от тях е Владо Бучковски, който "говори за "антифашисткото движение", за "победата", за АСНОМ, което показва до каква степен югопропагандните внушения продължават да властват и над умовете, заредени с висока доза критичност към миналото.
Изтъквайки критичната позиция на Денко Малевски към съвременните македонски интелектуалци, на които им "липсва позиция, смелост и решителност", "които се плъзгат по повърхността, за да се доберат до задълбочени познания", Иван Николов подчертава, че този политик "създава нова, качествено различна интелектуална, политическа и духовна перспектива".
Македонското общество наистина се нуждае от катарзис относно натрапваните с десетилетия внушения, извършваните безчинства, извращения. Авторът е категоричен, че българското вето е стимулирало този катарзис. Сега поне вече в македонското общество се води разговор за "фалшифицирането на документалната фактология, на личностите и творбите на възрожденците и революционерите", за "системното внушаване на омраза към България"... "Защото все още - сочи Иван Николов - в РС Македония сатанизирането на българите се възприема като висша форма на патриотизъм". Обосновавайки причината да ни поднесе своите текстове в книга, авторът пише: "Аз бях длъжен да се опитам да разоблича с фактологията от първоизворовите документи ходовете на съвременните "книжници и фарисеи" от Скопие. Книжници и фарисеи на века, когато свободата на мисълта и правата на човека високопарно се пропагандират като символ на почти осъществена евро-американска мечта... "
Иван Николов е постигнал целта си! Като истински рицар в борбата за Истината! I БГНЕС
-----------------------
Цанко Серафимов, писател и публицист