Глобалният прочит на историята продължава от дълго време в целия свят. Той се разраства с всеки изминал ден. Представя се като глобално обяснение на всички проблеми на днешния ден и прави Запада отговорен за всички нещастия на всички народи по света.

Според този прочит Западът нямаше да се превърне в доминираща сила на планетата, ако не беше заграбил суровините и труда на други народи. Богатството му щеше да започне с подправките от Азия и златото от Америка, последвано от памука от Индия и Америка, а след това от изкопаемите горива от Близкия изток. То щеше да е невъзможно без експлоатацията на свободната работна сила - робите, поставени в услуга на Испания, Португалия, Нидерландия, Франция, Великобритания, Съединените щати. Според привържениците на тази теория дискурсът на Запада, според който неговото изобилие се обяснява с ценностите на свободата и правата на човека, е изкривяване, резултат от лицемерие, което се стреми да прикрие реалността на грабежа и да наложи самоцелен дискурс. Универсален, който казва, че обслужва само собствените си интереси.

Следователно, казват те, западняците (и по-точно доминиращите бели мъже) не могат, след като са ги експлоатирали и ограбвали, да забраняват на народите по света, които са били техни роби, да се възползват на свой ред от плодовете на растежа. Следователно той трябва да се поправи, да върне всичко, което е взел от другите народи, да отстъпи и повече да не твърди, че техните ценности са универсални.

Според този прочит страните от Юга трябва да се обединят, независимо от политическите си режими, за да изискат полагащото им се. Те не трябва да позволяват на Запада да ги принуждава да намалят използването на изкопаеми горива, условията за техния растеж, под претекст за екологични проблеми, чиято единствена причина е Западът. Нито да налагат ценности като тези на демокрацията или секуларизма, които не биха били нищо друго освен маски на бялата идеология.

Силата на този дискурс е в неговата последователност: той обяснява всичко. Той придава смисъл на борбата на „прокълнатите от Земята“, за която говори Франц Фанон в последната си книга, публикувана през 1961 г., в чийто предговор Жан-Пол Сартр оправдава нападенията срещу цивилни („Да убиеш един европеец означава да убиеш два заека с един куршум: да премахнеш едновременно един потисник и един потиснат“). В частност тази реч осветлява конфликта в Близкия изток, който би противопоставил колонизираните народи на едно изкуствено западно образувание, наложено в регион, където то не би имало какво да прави“. И по същия начин води до идеята, че в страните на Запада потомците на роби и мигрантите от тези страни трябва да си върнат откраднатите от предците им богатства, а не да им се налагат ценности, които не са техни. Естествено, някои хора стигат и до усвояване на феминизма и антиколониализма.

Но и тук, както във всяка глобализираща теория, голяма част от горните твърдения са неверни: робството не е изобретение или монопол на съвременния Запад. То е съществувало във всички предишни общества: в Египет, Индия, Месопотамия, Китай, Африка, предколумбова Америка. В исторически план много народи са смятали, че техните съседи не заслужават нищо друго, освен да бъдат третирани като роби. Много търговци са купували, превозвали и продавали роби много преди пристигането на европейците. Много народи са ограбвали ресурсите на другите. Освен това изобилието от природни ресурси и робството не са истинските източници на икономическия подем на Запада; напротив: когато ресурсите и работната сила са безплатни, никой не е насърчен да прави нововъведения. А именно чрез осъзнаването на липсата са дошли иновациите и развитието. Именно градовете в нужда, като Брюж, Венеция или Амстердам, са и първите места за развитие на индивидуализма, личните свободи, върховенството на закона и надеждата за благополучие на всеки човек.

Така че трябва да направим голяма крачка и да признаем, че никой не е невинен и че няма да изградим щастливо човечество върху омразата, а върху признаването на варварското минало на всеки от нашите народи и чрез ангажимента ни да го прекратим, като уважаваме другия. І БГНЕС

--------------------

Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.