За пореден път Мицкоски каза НЕ на "бугарскиот ултиматум", всъщност на "Френското предложение". Фактически той каза НЕ на бъдещето на Македония.

След подобно негово решение перспективите за нашата държава не са много розови. Напротив, във времена, когато целият свят навлиза в един турболентен период и "картите се пренареждат", бих казал, че стабилноста и самото съществуване на Македония стоят под въпросителен знак. Продължаването на евроинтеграционния процес и следователно членството в ЕС щеше да е гаранция за оцеляването в сегашните граници. Да не говорим за финансовата подкрепа чрез еврофондовете.
Твърдото НЕ за "700-800 бугари во Устав" и Не за Европа не е решение, което е взето в Скопие. Управляващата партия антиВМРО-ДПМНЕ следи и реализира инструкциите по линията Белград-Будапеща-Москва, които в дългосрочен план водят до разпадане на държавата. Защото албанският политически субект ще започне процес за автономия на западната част, който с течение на времето би ескалирал към отцепление с тенденция на обединение с останалите албански земи (Албания+Косово). Албанците считат, че с формирането на границите на балканските държави те са ощетени и сега съзрява времето за поправяне на тази неправда. Възродителените процеси, които при другите балкански народи се случиха през XIX век, при албанците се случват сега.
С идването на власт на Тръмп фокусът на Америка се измества от Европа към Далечния изток (противопоставянето с Китай) и по този начин се актуализират идеите за Велика Албания, Велика Сърбия и Велика Хърватска. Не трябва човек да е гений, за да съумее, че при такъв сценарий от Македония и Босна и Херцеговина няма да остане нищо.
Имаме ли време и (последен) шанс за спасение, или да влизаме в спасителните лодки от потъващия кораб? | БГНЕС

---

Люпчо Куртелов, общественик и председател на сдружение „Хоризонти“ в град Охрид. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС