Арх. Аникиарико: Най-разпространената теория е, че италианският дизайн се е появил след края на ВСВ

Връщам се в България за втори път, за да представя лицето на италианския дизайн, който е посветен на устойчивостта. Критиците не са на едно мнение кога се е появила идеята за дизайна в Италия. Има различни теории и няма съгласие за това кога се е възродила тази дисциплина, но най-разпространената теория е, че италианският дизайн се е появил след края на ВСВ. Това заяви архитект Силвана Аникиарико по време на конференция на тема “Италианският дизайн: от функционалност до устойчивост“, предаде репортер на БГНЕС.

“В Италия след ВСВ се наблюдава, че страната полага огромни усилия да се възстанови след тази криза. След войната не е имало дизайнери, а архитекти и всички са се организирали, за да възстановят страната чрез проектиране на различни проекти, които да позволят на хората да живеят по-добре”, добави тя.

Според нея Веспата и Ламбретата са двата предмета, които са разделяли дизайнерите през годините след Втората световна война. “В този период в Италия се увеличава потреблението и се полагат сериозни усилия в работата в офиса. Пишещата машина “Оливети” улеснява много работата в офиса - тя е лека и лесна за употреба”, отбеляза тя.

Аникиарико обясни, че редица списания са разпространили и писали историята на италианския дизайн в света, но подчерта, че институциите също са участвали в този процес. “Триенале” е институционалното място, което е изключително важно, за да се покаже историята на италианския дизайн”, уточни архитектът.

По отношение на това кои са били важните хора, които са допринесли за развитието на дизайна в Италия в първата му фаза, Аникиарико посочи хора като Джио Понти, Франко Албини, Архиеле Кастилиони, както и Марко Дзанузо. Тя е категорична, че именно тези хора играят ключова роля в развитието на дизайна в Италия. Аникиарико подчерта, че има редица личности, фирми и институции, които също участват в този процес и имат важна роля. “Тези смели пионери не само реализират проекти, те имат визия за реализиране на проектите”, посочи тя.

Аникиарико обясни, че втората фаза на италианския дизайн се основава на радикалния дизайн. По думите й едно от основните неща, за които се говори, е култът към индустриализацията. Аникиарико отбеляза, че в този период дизайнът става носител на това да предава определени послания. “През 1972г. се утвърждава всичко, което е направено дотогава”, уточни архитектът.

По думите й третата фаза се основава на емоционалния дизайн. Тя отбеляза, че в този период дизайнът от една страна се възхищава на индустриализация, но от друга страна му се противопоставя.

Аникиарико каза, че в края на миналия век и началото на новото хилядолетие за дизайна има огромна промяна. “Дизайнерите започват да се налагат на сцената, гледат какво правят големите майстори, но разбират, че не могат да работят с индустрията както са го правили техните предци”, отбеляза тя. Архитектът обясни, че в Италия се създава музей и в него се създава изложба, в която участват огромен брой дизайнери и в нея се разкрива как се променя дизайна в Италия.

Директорът на Италианския културен институт в София Мария Маца каза, че Аникиарико е невероятен архитект. Тя обясни, че Аникиарико е архитект, лектор, куратор и преподавател. Маца подчерта, че Аникиарико е работила с редица издателства и е била директор на Музея за дизайн "Триенале“ в Милано от 2007 г. до 2018 г.

Аникиарико каза, че за нея е чест да бъде в Националната художествена академия. Тя благодари на всички, които са помогнали за съставянето на изложбата "Екодизайн. 3Р: редуциране – рециклиране – ре-употреба“. Изложбата, чиито куратор е Аникиарико, има за цел да запознае и да популяризира новите тенденции на италианския дизайн в света, но освен това тя представя преглед на начина, по който италианският дизайн работи в полза на устойчивостта на околната среда. Представените предмети и аксесоари са от рециклирани материали или резултат от прилагането на устойчиви технологии. Всички те са проектирани и произведени от италиански дизайнери и компании. /БГНЕС