„Това е един малък оазис на изкуството и на духовността, където израства Борис Христов. Неговото желание е било в софийския му дом да се съхраняват реликви за оперната слава на България и същевременно да бъде жив музикален център“, каза в интервю за БГНЕС Елена Драгостинова, която от 15 години е директор на къщата, която започнала да функционира като музикален център, впоследствие се превърнала в музей.
Всичко, което се прави в този дом, за да бъде той жив, произлиза от волята на Борис Христов. Търсят се в работата и биографията много поводи и идеи къщата-музей да разгръща своята дейност. Заради тази любов на Борис Христов към българската музика е организиран и конкурс „Миниатюри за голям глас“. Идеята е такава, че българското творчество трябва да се развива, чрез нашите изпълнители, така както е смятал и самият Борис Христов. Така, че младото поколение да получи нови творби, подчерта Елена Драгостинова.
Традицията да се прави изкуство в този дом тръгва от родителите на Борис Христов. Семейството вярвало, че неговият брат – Николай ще стане голям музикант. Един ден обаче срамежливият Борис се осмелил на отворени прозорци да пее, пуснал гласа си и така разбрали за таланта на по-малкия им син.