Целите на Европа за декарбонизиран транспорт: Дания води, останалите изостават

ЕС се стреми да намали емисиите до нула до 2050 г. и си е поставил по-строги цели за климата до 2030 г., затова все повече ще се увеличава натискът за бързо декарбонизиране на транспорта.

Дания има най-много градски автобуси с нулеви емисии по пътищата в Европа, като електрическите автобуси съставляват 78% от новите й превозни средства, според последните данни на зелената Неправителствена организация за транспорт и околна среда (T&E).

Дания

Люксембург и Нидерландия са близо до нея с около две трети от новите автобуси, отделящи нулеви емисии, според Евроактив.

„Градските автобусни паркове изминават милиони километри всяка година. Ако искаме да декарбонизираме градовете си, тези превозни средства трябва да станат възможно най-скоро без емисии“, каза Джеймс Никс, мениджър в T&E.

„Скандинавските държави, Люксембург и Нидерландия, показват как да бъдат разположени електрическите автобуси по пътя. Други страни, особено тези, които купуват много автобуси, като Италия, Испания и Франция, и тези в самото начало на прехода, като Австрия, трябва да го засилят“, добави той.

Нидерландия

Австрия и Ирландия са без градски автобуси с нулеви емисии до 2019 г., докато Швейцария и Гърция са с по-малко от 4%. Тези държави ще трябва бързо да увеличат усилията си, за да постигнат минималния дял на автобусите с нулеви емисии, приет на ниво ЕС. Най-малко една четвърт от новите обществени автобуси ще трябва да бъдат „чисти“ до 2025 г., според новите правила, договорени преди две години. За автобусите това означава, че те трябва да работят на водород, електрически батерии, природен газ, течно биогориво или синтетични и парафинови горива.

В Швеция, Норвегия и Финландия около една четвърт от всички автобуси, регистрирани през 2019 г., са с нулеви емисии - електрически или на водород.

Шестте държави, които купуват 70% от градските автобуси, продавани в Европа - Италия, Полша, Германия, Великобритания, Испания и Франция - изостават. През 2019 г. по-малко от 10% от новорегистрираните им градски автобуси са били електрически или водородни.

Германия

Германия направи значителна стъпка през 2020 г., като в момента 80% от по-високите й разходи са за покупка на електрически автобуси. По същия начин Полша обяви, че градовете с население над 100 000 или повече ще имат напълно електрифициран транспорт до 2030 г., отделяйки 290 млн. евро за това.

В съвместно писмо, публикувано през май 2020 г., четири града - Бон, Брюксел, Дъблин и Милано - призовават за финансиране от ЕС в подкрепа на автобусен фонд за нулеви емисии след COVID на стойност 3,5 милиарда евро.

„Градските автобуси с нулеви емисии ни помагат да се борим със замърсяването на въздуха, да се справим с изменението на климата, да намалим шума и да генерираме по-ниски общи разходи от дизеловите автобуси“, каза Никс.

„Държавите-членки на ЕС трябва да гарантират, че плановете за възстановяване от COVID, които съставят в момента, ще финансират подмяната на автобуси на изкопаеми горива с такива с нулеви емисии“, добави той.

Франция, Париж

В доклад, публикуван в четвъртък (14 януари), сравняващ 13 изследвания, T&E подчерта пет ключови фактора за успешното внедряване на електрически автобуси. Те включват политическо лидерство за увеличаване на сътрудничеството и комуникацията и финансова подкрепа за поддържане на ангажираност и създаване на интегрирани автобусни услуги. Успешните градове са тези, които насърчават също ефективни тестове и мониторинг, както и иновативни обществени поръчки, които са от съществено значение за въвеждането на автобуси с нулеви емисии, каза T&E. Например в датските градове успехът се дължи до голяма степен на дългосрочни договори, които намаляват финансовите рискове за операторите, сътрудничество между собственици, оператори и производители и политическа подкрепа под формата на амбициозни цели за нулеви емисии.

„С подобряването на технологията и засилването на натиска за справяне със замърсяването на въздуха и изменението на климата, успешното въвеждане на електрически автобуси в цяла Европа ще бъде ключов компонент за прехода към по-устойчиво бъдеще“, се казва в доклада. /БГНЕС