За съжаление, София е единствената столица в Европа, която няма една добре устроена, красива, прекрасна Ботаническа градина. Нуждата от средства и от щатни бройки е голяма, а оранжериите се нуждаят от цялостен ремонт.
Това заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Антоанета Петрова от Сектор „Тропически и субтропически колекции“ в Ботаническата градина на Българската академия на науките (БАН).
Доц. Петрова е дългогодишният директор на Ботаническата градина на БАН и добре познава проблемите.
Ботаническата градина е част от състава на БАН от 1947 г. Наследява Царската ботаническа градина, която се е намирала в района на Паметника на съветската армия, който бе демонтиран. Градината е изместена през 60-те години първоначално в района на Погребите, а след това в подножието на Витоша, където се намира и днес – над Околовръстното шосе и под квартал Бояна.
Според доц. Петрова настоящото местоположение има своите плюсове, но и минуси.
Плюсовете, по думите ѝ, са свързани с прекрасния изглед към града и към Витоша. „Има и своите минуси, защото теренът е сложен и доста труден за усвояване“, отбеляза тя.
Доц. Петрова обясни, че като част от БАН Ботаническата градина получава финансиране, което е пропорционално на повечето звена в БАН. Ботаническата градина не е строго научно, а експертно звено, свързано с популяризация на знания, даване на експертни оценки и финансирането е по-оскъдно.
Въпреки, че дълги години не е имало никакви промени в оранжериите, там се поддържат едни изключително добри колекции от тропически и субтропически растения, които са на много добро средно световно ниво.
„На Балканите са най-богати“, каза доц. Петрова. Като доказателство за това тя посочи растенията, наследени от Царските ботанически градини, които повече от век са част от колекциите, живи са и са в добро състояние, въпреки че са преживели две световни войни и редица строги ограничения на бюджета.
Освен нуждата от средства – това, което не достига, е персонал за откритите територии на градината.
„Шест университета имат своите практически занятия при нас, те няма къде другаде в страната да видят такава прекрасна и богата колекция от растения“, отбеляза доц. Петрова.
На въпроса може ли да назове като сума какво финансиране е необходимо за нуждите на Ботаническата градина, тя отговори, че няма правомощията и не е правила сметките, за да поеме този ангажимент.
„Но мога спокойно да кажа, че за добра поддръжка и изграждане на цялата територия на градината, са необходими поне още 15 бройки персонал – както работници, така и специалисти, които да ги ръководят, които да поемат грижата за отделни тематични колекции, участъци, за да може да е по-добре представена българската флора“, каза още доц. Петрова.
Според нея именно тогава Ботаническата градина ще се превърне в добро и предпочитано място за посещение не само от българи, но и от чужденци, които да научат за българската и балканска флора, и оттам нататък са средствата.
Оранжериите се нуждаят от един цялостен ремонт.
„Истината е, че с това богатство на колекциите, ние заслужаваме и една чисто нова оранжерия с добра климатизация, с автоматика, защото наистина сбирката е чудесна“, категорична е доц. Петрова.
Градината страда и от климатичните промени, а материалната база е на първа линия срещу бурите.
Нужно е да се обърне повече внимание на Ботаническата градина и нейното финансиране, защото растенията са в основата на живота.
„Растенията са тези, които осигуряват целия кислород на планетата и ние трябва да имаме знания за тях, повече хора да са привлечени от тях, за да могат да се насочат към професии, които допринасят за опазването на растенията, на биоразнообразието.
Също така, ако те отидат в сферата на политиката, в сферата на вземащите решения, да знаят ценността на растителния свят, необходимостта от образователни и изследователски институции, и още много други фактори и причини една градина да бъде поддържана. Дори и само за това хората да идват тук, да подобряват своето душевно състояние, да изпитват удоволствие, положителни емоции, да стават по-добри“, заключи доц. Петрова. /БГНЕС
