Джордж Фридман: Какво ще стане, ако Украйне падне?
Неотдавна писах за руската подготовка за голямо настъпление в Украйна: обкръжаваща маневра, която ще затвори украинските сили от север и юг. Сега се обсъжда като цяло такъв ход на Русия през следващите месеци, макар и конфигуриран по много различни начини, повечето от които се различават от моите предвиждания. Но важният въпрос е дали Украйна може да отблъсне такава атака. През изминалата година Украйна се справи много по-добре от очакваното, а Русия - много по-зле. Но големите сили разполагат с лукса на ранния провал, техният размер им дава необходимите ресурси, за да се възстановят от ранните поражения.
Изглежда, че Беларус мисли да се включи във войната и макар че полезността ѝ е ограничена, познанията ѝ за баланса на силите в Украйна могат да бъдат от полза за Москва. Подозирам, че руски самолети - и разузнавателни агенти - вече действат в Молдова, а Румъния, неин съсед и случаен покровител, е нащрек. Тревогата е голяма. Франция и други европейски страни наредиха на гражданите си да напуснат Беларус, а САЩ предупредиха гражданите си да напуснат Русия.
Ако украинците вече не могат да оказват ефективна съпротива и ако фланговете, представлявани от Беларус и Молдова, отварят пътя към Полша и Румъния, какво ще направят Съединените щати? Европа ще последва примера на Вашингтон, за добро или за лошо. Най-лошият сценарий, разбира се, ще бъде война, като тази, която беше избегната по време на Студената война. Тази война така и не се случи, защото Русия нямаше силата да победи НАТО и нейните американски благодетели. Руснаците не бяха готови да атакуват предвид риска от неуспех и още по-рисковата, макар и малко вероятна, възможност за ядрена размяна.
Все пак САЩ трябва да обмислят рисковете от намесата. Ако Русия окупира Украйна, тя на практика ще граничи с Полша, Словакия, Унгария и Румъния. За никого не е тайна, че президентът Владимир Путин, бивш агент на КГБ, смята разпадането на Съветския съюз за геополитическа катастрофа, което означава, че той може да сметне за също толкова плачевен и краха на руската власт в Централна Европа. Връщането към границите на Студената война след разгрома на Украйна би допринесло за спасяването на геополитическата позиция на Русия. Това би повдигнало въпроса дали и кога Русия ще продължи на запад. Това би поставило Европа в положение, в което никога не е предполагала, че ще се окаже: да живее с враждебен и мощен враг на границата си и с невинаги предвидима Америка, залагаща се за опазване на границите ѝ.
Сега, както винаги, руската окупация на Европа би застрашила американския контрол над Атлантическия океан - нещо, за което Вашингтон води две световни войни. При тези обстоятелства би било по-лесно да се оправдае пряката американска намеса. В края на краищата, тя ще може да маневрира по-лесно в Украйна и ще разполага с мрежа от близки и нуждаещи се съюзници.
Ако отбраната на Украйна се разпадне, САЩ ще трябва да вземат някои бързи решения (или бързо да изпълнят вече взети решения). Те биха могли да изпратят сили в Украйна, за да се опитат да принудят Русия да се оттегли, или да откажат да се бият. Прякото ангажиране на руските войски с ограничени сили може да бъде дълъг, болезнен и несигурен ангажимент. Но приемането на такъв изход отваря вратата пред Русия да пренареди отново Европа. Втора Студена война би била необходим, но нежелан резултат. Следователно укрепването на Украйна с цел предотвратяване на нейното разпадане би било вариантът с по-нисък риск и разходи.
Ако Украйна падне, САЩ ще бъдат принудени да се ангажират с Русия. Директните бойни действия в Украйна ще бъдат избор, което означава, че това ще бъде политически болезнено. Президентите рядко биват възнаграждавани за избягване на заплаха, която все още не се е материализирала, дори ако тя е неизбежна.
Разбира се, аз не предвиждам скорошното падане на Украйна. Просто разглеждам всички варианти, ако тя все пак падне. Благоразумието - и предстоящото руско настъпление - го изисква. /БГНЕС
-----------------------------
Джордж Фридман, "Геополитикал фючърс"