След две изборни поражения на своята коалиция германският канцлер Олаф Шолц заема по-твърда позиция по отношение на миграцията, като се опитва да увеличи усилията за депортиране на незаконно пребиваващите в страната.
На фона на повсеместната паника, обхванала европейските държави по време на мигрантската криза през 2015-2016 г., Германия представляваше лъч светлина и оптимизъм под ръководството на тогавашния канцлер Ангела Меркел, която се прочу с това, че отвори страната си за огромен брой мигранти.
Под ръководството на Меркел и нейната политика на „култура на добре дошли“ страната прие повече от 1,2 милиона мигранти и лица, търсещи убежище, в периода 2015-2016 г.
Но тъй като нивата на незаконната миграция в Европа отново се увеличават, Германия сега се намира в съвсем различна позиция, принудена да обърне гръб на „културата на добре дошли“ - или "Willkommenskultur" - с която някога се гордееше.
„Ние ограничаваме незаконната миграция към Германия. Прекалено много хора идват“, заяви канцлерът Олаф Шолц в неотдавнашно интервю за „Шпигел“. „Трябва да депортираме хората по-често и по-бързо“.
Германия трябва да увеличи експулсирането на мигранти, на които не е разрешено да останат в страната, каза Шолц. Само няколко дни по-късно германският кабинет даде одобрението си за законодателно предложение, целящо да рационализира процеса на депортиране на неуспелите кандидати за убежище.
Това е огромна промяна за Германия и Шолц, от когото може би се очакваше да продължи наследството на своя предшественик.
„Налице е забележителна промяна в реториката и политиката с ясната цел да се намали броят на мигрантите“, заяви пред „Евронюз“ Михаел Брьонинг, политолог и член на Комисията за основните ценности на Германската социалдемократическа партия /ГСДП/.
„Предлаганите стъпки включват улесняване на депортациите, по-строги санкции за трафикантите на хора, възстановяване на временния граничен контрол, допълнителни двустранни споразумения със страните на произход и разширяване на списъка на страните, считани за безопасни. В обобщение, това е драстична промяна в политиката, която сигнализира за края на уникалната „културата на добре дошли“ на Германия, на която бяхме свидетели през 2015 г.“, добави той.
Рязка промяна в политиката след изборните неуспехи
По време на тридневното си посещение в Нигерия миналата седмица Шолц поиска от президента на африканската страна Бола Тинубу помощ за справяне с бързо нарастващата миграция, като предложи партньорство, донякъде подобно на това, което италианският министър-председател Джорджия Мелони сключи с Тунис по-рано тази година.
Идеята е да се разширят миграционните центрове в Нигерия, където депортираните от Германия да намерят подслон, здравни грижи и възможности за работа.
Инициативата е част от все по-твърдия подход на Шолц и неговото правителство към нелегалната миграция, след като неговата трипартийна коалиция се представи зле на двата регионални избора по-рано този месец. И двете състезания в провинциите бяха спечелени от основните консерватори, докато крайната десница постигна значителни успехи.
Брьонинг заяви, че „не може да се каже дали тази промяна ще се отрази пряко в по-голяма подкрепа за правителството“ на бъдещите избори.
„Но е важно да се осъзнае, че германската общественост наистина иска правителството да действа“, продължи той. „Освен това е важно да се види, че промяната в политиката не се случва във вакуум, а по-скоро на фона на нарастващото предизвикателство от страна на крайната десница в Германия“.
През последните месеци „Алтернатива за Германия“ рязко нарасна в социологическите проучвания и отбеляза значителни изборни успехи в Бавария и Хесен.
„Мисля, че това развитие не е нетипично за тенденциите, които се наблюдават в други леви и/или социалдемократически партии, които от години са изправени пред дилемата как да отговорят на предизвикателствата на популистката радикална десница“, казва пред „Евронюз“ д-р Курт Ричард Лутер, почетен професор по сравнителна политика в университета Кийл в Обединеното кралство.
„Макар възходът на „Алтернатива за Германия“ да се подхранва от широк спектър от недоволства - някои въображаеми, а други реални, загрижеността за това, което се разглежда като неконтролирана имиграция, отдавна е основна движеща сила на десния популизъм“, каза Брьонинг.
Сега Шолц е подложен на значителен натиск да намали нарастващия брой на търсещите убежище в страната, тъй като недоволството от справянето на правителството със ситуацията с бежанците нараства.
Неотдавнашно проучване на А Ер Де ДойчландТренд установи, че 44% от германците в момента смятат, че незаконната имиграция е най-важният политически проблем в Германия, на който политиците трябва да дадат приоритет.
„Решаването на този въпрос очевидно е на дневен ред“, казва Брьонинг.
„Предизвикателството ще бъде да се справим с кризата, без да застрашим нито стабилността на коалиционното правителство, нито вътрешнопартийното сближаване. Ясно е, че не всеки социалдемократ или германски зелен избирател е доволен от предложените промени. така че предполагам, че е справедливо да се каже, че сме в началото на дебата, а не в края му“.
Променило ли се е отношението на германците към мигрантите?
През 2015 г., когато много страни в Европа затегнаха граничния контрол, често можеше да се видят ликуващи тълпи от германци, които посрещаха хиляди мигранти, пристигащи в страната след дълъг преход през Близкия изток и Европа.
Променило ли се е отношението на германците към мигрантите?
През 2015 г., когато много страни в Европа затегнаха граничния контрол, често можеше да се видят ликуващи тълпи от германци, които посрещаха хиляди мигранти, пристигащи в страната след дълъг преход през Близкия изток и Европа.
Какво се случи с този ентусиазъм към новодошлите в Германия?
Въпреки това, което предполага промяната в политиката на Шолц, „много германци все още подкрепят посрещането на хора в нужда и има широка подкрепа за поемането на хуманитарна отговорност - без да я отричат“, казва Брьонинг.
„Въпреки това цифрите са оказали влияние и настроението от 2015 г. се е променило драстично", добави той.
Днес сред германската общественост е широко разпространено убеждението, че бройката трябва да намалее, „а реакциите на настоящата ескалация в Близкия изток изиграха важна - и неочаквана - роля в тази трансформация на дебата“, каза Брьонинг.
„Пропалестинските митинги, вълната от антисемитски инциденти и празнуването на нападението на Хамас в някои квартали с висок процент на имиграция бяха ярко напомняне, че не всичко е наред по отношение на миграцията и интеграцията. В много отношения това отвори дискусията за по-нюансирана дискусия“. /БГНЕС