Бързо растящият ядрен арсенал на Китай е "опасение за глобалната и регионалната стабилност", заявиха лидерите на Групата на седемте днес след разговори за ядреното разоръжаване в японския град Хирошима.
По оценки на мозъчния тръст SIPRI Китай разполага с около 350 ядрени бойни глави - малка сума в сравнение със САЩ и Русия. Но той бързо нараства и според оценка на Пентагона, публикувана през ноември, страната може да разполага с 1500 бойни глави до 2035 г.
Загрижеността за натрупването нараства на Запад, а лидерите на Г-7 предупредиха, че разширяването "без прозрачност, нито без смислен диалог, поражда загриженост за глобалната и регионалната стабилност", цитира АФП.
От първия си ядрен опит през 1964 г. Китай се задоволява да поддържа сравнително скромен арсенал и твърди, че никога няма да бъде първият, който ще използва ядрено оръжие в конфликт. Но през последните години, под ръководството на президента Си Дзинпин, Китай започна мащабна военна модернизация, която включва усъвършенстване на ядрените му оръжия, за да може не само да възпира враговете, но и да може да контраатакува, ако възпирането се провали.
През април външните министри на богатите демокрации от Г-7 също предупредиха за разширяването на ядрения капацитет на Китай, като призоваха за "дискусии за намаляване на стратегическия риск" с Вашингтон и за по-голяма прозрачност от страна на Пекин.
Лидерите на Г-7, които по-рано днес положиха венци пред мемориала в памет на около 140 000 души, загинали при ядрената бомбардировка на Хирошима, се прицелиха и в Русия. Те осъдиха нейната "безотговорна ядрена реторика" и нарекоха плана за разполагане на ядрени оръжия в Беларус "опасен и неприемлив". Те също така заклеймиха разпространението на ядрени оръжия, като предупредиха Северна Корея да не предприема "провокативни действия" и призоваха Иран да "прекрати ядрената ескалация".
Това е първият път на среща на върха на Г-7, когато се изготвя изявление на лидерите, посветено на ядреното разоръжаване, което е отражение на усилията на японския министър-председател Фумио Кишида, родом от Хирошима. Той се опита да изведе въпроса на дневен ред по време на тридневните преговори, а по-рано разведе лидерите из Музея на мира в Хирошима, където те се запознаха с доказателства за страданията, причинени от американската ядрена атака на 6 август 1945 г.
Лидерите потвърдиха ангажимента си за постигане на свят без ядрени оръжия "с ненамалена сигурност за всички" - уговорка, която показва трудността за постигане на напредък в областта на ядреното разоръжаване в настоящия климат на глобална сигурност.
"Постигането на света, който се надяваме да видим, изисква глобални усилия, които да ни отведат от суровата реалност към идеала, независимо колко тесен може да е пътят", заявиха лидерите, без да предлагат свои конкретни ангажименти.
Трима от членовете на Г-7 - САЩ, Великобритания и Франция - притежават ядрени оръжия, а останалите са защитени от американския "ядрен чадър".
Базираната в Женева Международна кампания за премахване на ядрените оръжия заяви, че срещата на върха на Г-7 не е представила "надеждна алтернативна визия" за напредъка към разоръжаване. Тя заяви, че плановете, изготвени от лидерите, "не отразяват спешността на момента". /БГНЕС
