Като всеки музикант, отдал живота си на това изкуство, Жоро, както го наричат приятелите, също преживява трудно тези нелеки времена на епидемия и ограничителните мерки, прекъснали изцяло всякаква концертна дейност. „На никого не му е лесно сега. При нас артистите липсва целият контакт с публиката. Реално това взаимодействие с нея го няма, а именно в такива моменти се разбира колко е важно то. Сега човек може да използва времето за някакъв креативен период, но това, което действително ти дава сила, е когато представяш творението си пред публика. Така имаш мотивация, имаш цел. Пазим се и чакаме по-подходящ момент“, остава оптимист той.
Творците са едни от най-засегнатите, признава музикантът. „Това е интелектуален труд, който в нашата страна никога не е бил приоритет. Сега също не е приоритет. Правят се много такива програми, отпускат се средства по културни фондове, но те са, бих казал, доста семпли. Можеше повече да се наблегне на важността, която имат артистите в живота. На мен това винаги ми е липсвало в нашата държава като национална политика. Не, че аз се занимавам с това. Доста години съм в тази сфера. Преминал съм през всякакви лишения, за да се занимавам с това, което искам, но изборът е изцяло мой. Просто ми се иска културата да бъде малко по-приоритетна“, споделя китаристът.